Съмнения

7 януари 2010

Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал й всичко – кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
– Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
– Джон, знаеш ли, че се чудя … откакто майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единият сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
– Малко вероятно е мама да го е взела, но ще й пиша.
В типичен британски стил Джон оформил: “Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там.”
В отговор на това получил: “Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартирантът ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож.
С любов: Мама”






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)