Дифекта на склирозата пу Коледа
27 декември 2014
Ни моа са стърпя – ши са пуфала – са срещнах с оня дядку – със чувала. Са бях стрисирала – биз армаган чи ш`са размина, затуй кличах цял ден пукрай кумина. Гиздосах са сабахлям (йош пу тъмну), биз малку щях са гътна – дигнах кръвну, закот за два-три дни съм са наляла (с ино прасе – напрау са бях уляла). Фистанчитата – сичкити ми тесни Ни ми са смейти! Хич биля ней лесну да са напрая баш на убавица, ма горе-долу пак са вуйдурдисах: чирвилуту ут лани изнамерих, веждùти – с въглен леееку начумерих, курдисах са ду топлата камина и гу зачаках скору да намини… Гуляму чакани, гуляму чуду! Си рекух – нейде сигур са загуби… Мчи мой ли тъй? Мума ут сой гу чака да тупни приз кумина с двата крака?! Пък бях му пращала писмо – какò да носи, чи зер кът сми ут селу, дан`сми прости?! |
И списъка, и той ду мен курдисан. Ха нещу уттърве – ха е бастисан! Та… да ви кажа – сичку мий дунесъл: пиану – да си кумпузирам песнити; ино таквоз – чисалу за дубитъка – за кво ми беши, чак и аз са питам де, ама да има. А, и зърну – за кузела; будилник (зер нали заклах питела); за пáрнуту – идин-два радиатура… И най- държах на туйту – на вибратура, чи баба Пена лани са пуфали, къв кеф билò куга с таквоз са гали… Дуйде накрая. Сичку мий дунесъл. Пък радустну мий. Сичку ми ареса… Мър, Пенооо, виж са начи к’во си склери! |
автор: GINKO_PRIM
Клюки
Работна седмица на поддръжката
Мъдри мисли за жената