Една мъдрост на индианците от Дакота гласи: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.“

Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други стратегии за действие:

• снабдяваме се с по-як камшик
• сменяме ездача
• казваме, че винаги сме яздили този кон
• създаваме работна група, за да анализира коня
• посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне
• повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне
• създаваме Task-Force, за да съживи коня
• плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне
• включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре
• правим сравнение между различни умрели коне
• променяме критериите, които определят кога един кон е умрял
• впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи
• обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим
• правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне
• обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне
• създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне
• откриваме независимо разходно перо за умрели коне
• увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон
• развиваме мотивационни програми за умрели коне
• преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон.