автор: Калина

Ут снощи треска ма трисе,
чи пред идин йерген са изложиф…
Шса беса сЕга, някуй да даде въже,
ку ни ши зема да си тегла ножа.

Срид селу ку риче да са прузей
ши са възникни зер гуляма клюка.
Ъъъх! Напрау мегдан шми утисней
и ич ни моа са прай чи ни ми пука.

Да гу удара викам ся на диплумация,
белким чи гу кандардисам да мълчи,
инак ши са изпадна в излагация…
Вай, дано да бъди да ма съжили.

Нидей, бре! Ко ма прайш кахърна!
Аман-заман, ти майка, ти баща!
Напрау гура ши фана, няа са върна,
ку земиш си утториш гулям’та уста.

На черква ши въря да пална свещ,
биля шси кажа сичкити мулитви
търджествену ши убищая занапред
у никъф гряф да ни са биквам.

Пък вий ку чуйти нещу тъй у селу
ут сЕга викам йощ да ви рича:
Неее, ма туй вуубще ней верну!
Туй начи е ина гуляма уйдурма!