Панаир
26 март 2010
автор: Калина
| Чуду ли е станалу, кажи, чи гракнали са кату луди сички, чак иди ми да си запуша глухити уши. Млъкнети, мари, туй на ко прилича! За ко са карат тез, чи уттървах и тоз път ни мужиф да са науча. На къра с кравити ду сЕга бях, кажети най-подире ко са случи. За ко пустосва Колюута Илена, ши кайш чи иди сфършек на света. Ква беши вчера убава, засмена… За ко такава е разчекнала уста? Пък таз коя е, дет на бой налита, чи надалеч съм недоскиф… Кат гледам мяза ми на вашта Мита, тя кротка уж, за ко тъй уткачи. Счува ми са гачи и гласа на Кина, ни моа гу сбърка негу, цък, закоту майко мила тя кат зини ги кара думити пу три у зъб. |
Ни знайш ли? Хъм, чи кой да питам утде са пръкна тойзи панаир. Ич ни ща у негу да са тикам, ма ши са наложи най-подир. Мисла начи ич ни им прилича, на центъра на селския мегдан кат сущи гражданки да викат. Бря, чак мене ма убхваща срам. Чи имайти утгоре си култура и гату да са карати биля! Напрау ни моа са начуда, гачи сичкити сти расли у града. Съм чувала, чи там кат са припират зимята почвала да са трисе, нибету трябалу да са пудпира, дан са исипи да ги утнисе. Ууу, ма пуста селска дандания! Ши зема дОма аз да си въря, закоту няа ги изтрая гачи тия… Ши гракна аз, чи сички шса смълчат! |
At the bar: I’m a …
Знаете ли, че
Кък пругизнаф
Сама у къщи XVII
Сриднощну