Спящия красавец

11 ноември 2012

Живея сам във приказна гора.
Ут памтивека врачка ма уриса –
да си лежа, да спа и пак да спа,
дукът жена случайно ма ареса.

Туй трябвало да стани тиа дни –
сабалян или чак пу икиндия.
Тугава тоя заплес щял са заблуди
и с триста зора щял да ма уткрие.

Ш,ма вясни и ши викни „Ай сиктир!“
Учити и ши станат кът белтъци.
У дроба ши ма рита утподир –
дукът съ дигна и напсувам у съня си.

Тъй кротко спах у гъстата гора,
утде са найди тъс креслива гъска.
Ни стига, чи с пантофа си ма смля –
ами застана срещу мен и съска.

Ми вика, що с чурапити съм спал,
да съм измиел мръсните садини.
Обуфкити ми цели били ф кал
„- Са излежаваш – вика,- ут години!“

Ни помня веки, спах ли сто лета
или пък снощи късно ли си легнах?
Утнейде ми,й пузната тъс жена …
Жина ми … прималя ми са… и седнах.

Завих са и пулегнах на страна,
гласа изпод юргана ощи чувам.
Ку мога ощи малко да пуспя
но, приказки си забранявам да сънувам!

Амин!

автор: dqdo_pop






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)