Кат рекаха: „Мисли, Калино, днеска
за кой гласа си утре ши дадеш!” –
настръхна ми са сичката прическа
и ѐптен са утрентих кат тиле.

Мчи яз накуп кат видя две-три крави,
копа сено ни мой им разделя,
пък толкуз сложен избор да напрая…
Глей, нова гънка ми са сгъна у ума!

То не да кайш, чи толкуз чак ма блъска
мерака да пукажа, чи съм с глас…
У нашту селу гласувитаʼй сяка гъска,
ма ко ут туй пудире, питам яз.

На къра що ни ма попитва никуй:
„Калино ма, ила, кажи на глас
що ф двайсʼ и първи век купайш с мутика
и що магари фпрягаш, не пегас;

и кък са чуфстваш вечи у Европа,
ко мислиш за жувотя ф Лондон и Париж…”
Чи кат гу лепна с дряновата сопа,
чи глас Калинин кат са извиси… (!)
***

Ина ниделя уттугаз и мисля, мисля,
едвам сига сколасах – ей гу деʼй:
У тия избори саде са ха̀бят листи,
га трябат сопи.
Двестя и читириси пуне.

автор: Калина