Щастлив край

27 март 2015

Мъж-мечтаВкъщи трябва да се сложи закачалка за хавлии в банята. Любимата казва, че щяла да извика някакъв от службата „дето разбирал”. Отвръщам, че това е моя работа и ще я свърша сам.
Tя е скептична, отбелязвайки, че ме бивало само в две неща (едното е виртуозно да се напивам). Отсичам, че аз ще се заема веднага с тази мъжка дейност.
Минават четири месеца – много животни вече са износили рожбите си и поколението им расте, стартирали са военни конфликти, а после са свършили.
Една неделя започнах.
Бях събрал цял багажник инструменти. Моята извикала две колежки за подкрепление (не дава да ми помагат приятели, щото щяло да стане пиянско сборище).
Качваме пособията на два пъти – аз държа вратите, момичетата мъкнат чантите с оборудване. Всичко е готово – трябва да се пробият две дупки в плочките, а в тях да се наместят дюбелите на закачалката – дори еднорък делфин ще се справи с лекота. Tръгвам да се подкрепя с ракия… но пред хладилника срещам бариера от женски тела. Много тъпо – ще работя с компот в ръка.
Почвам.
Не ми харесва бургията на бормашината и решавам да я сменя. Първо порязване. Жената лети до аптеката, едното девойче ми прави спасителен турникет от блузката си, а другото ненaдейно ми лапва пръста. Топъл, пъргав език… върти го там и ме гледа в очите. Никак не е лоша – кестенява, извънредно слабо тяло, устни от разцепен портокал, кожа гладка като крило на прилеп – голяма красота.
Съвземам се. Отново всички са налице. Ще пробивам, но… кабелът не стига. Помощничките тръгват да търсят удължител по комшиите. Намират.
Първи опит…
Натискам копчето на машината за проба и свредлото се изстрелва право в огледалото. Явно не съм го затегнал като хората. Едно парче стъкло пада върху крака ми – пак кръв. Вия известно време. Превръзката отнема около половин час. Стъклата са почистени, нервите затегнати.
Започвам наново.
Пръв контакт с повърхността, шумът е ужасен, но дълбая, от което пада една плочка, а сетне и още седем. Казвам на момичетата, че са много глупави – те мъжки приемат вината.
Двете дупки са готови, макар и стената да прилича на погребална пещера. Слагам болтовете, но са твърде хлабави. Ще ги дозабия с големия чук. Замахвам, но главата на уреда изхвърча право в крепежа на бойлера и той се накланя на една страна. Сега някой трябва да го придържа. Избираме Диана (оная смукачката на пръсти). Тя подхваща водосъдържателя, но от зор и се пръска белият панталон по средата. Отдолу гащи няма и всички виждаме безценното и.
Любимата се е вцепенила. Чува ме от втория път и вече носи секача. Ще набивам главата на чука в дръжката – естествено не уцелвам – пръстът ми е размазан, а от нокътя ми стърчи треска като кол. Как да е… много изнервен забивам втория болт… засягам някакъв кабел, при което ме удря ток. Чупейки мивката, политам назад, разбивайки душа в тоалетната чиния. От две-три места шурва вода. Призовавам за спокойствие.
Ситуацията е следната: едното момиче държи свещ, другото бойлер… жената бачка с клещи, аз намествам планката, която се оказа, съм сложил на обратно. Тиня, мазилка, кървав фаянс по пода, ужасни викове залепнали по фугите на помещението. Котката ни Ивелина завинаги се отчужди от нас.
След шест часа борба всичко е готово. Слагам една кърпа на немощната закачалка, а тя се държи на изтърбушената стена само по волята на бога на хавлиите. Мълчим, пиейки ракия в тъмното.
Утре ще викам електротехник, водопроводчик и плочкаджия.
Любимата отбелязва, че ме бива само в още едно нещо освен пиенето и ме повежда към спалнята.
Момичетата ни следват…

автор: Никола Крумов






Коментари

  1. Баба Пена каза:

    Весело и реално.



Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(