Наградите Дарвин се присъждат ежегодно за “изключителен принос за подобряването на генетичния фонд на човечеството”. Обикновено лауреатите получават наградата посмъртно, но се случва и някой „умник” просто да се е лишил от възможността да остави потомство — такъв също може да получи приза. На официалния сайт на наградите, създаден от американката Уенди Норткът, се уточнява, че в ежегодния конкурс могат да участват само “идиотите”, чиято глупава, но зрелищна гибел, може да бъде потвърдена документално.

• Победител – (26 септември 2009, Белгия) Град Динант е мястото на тази рядка награда Двоен Дарвин. Двама обирджии на банки, които се опитали да направят значително теглене от банкомат, умрели, когато недооценили количеството динамит, нужно за експлозията. Взривът разрушил сградата, в която се помещавала банката. Никой друг не е бил в сградата по време на атаката.
  Обирджия Първи бил закаран по спешност в болницата със сериозна травма на главата; то починал скоро след пристигането си. Следователите отначало решили, че съучастникът му е успял да избяга, но тялото на втория крадец било извадено от останките дванадесет часа по-късно. Несъстоялите се обирджии не били особено бедни – колата им за бягство била БМВ.
• Първият подгласник на приза „Дарвин“ (12 април) е американецът Шон Монтеро, който излязъл от бар, където пил бира, и се качил в кола заедно със свои приятели.
  Те обаче попаднали в задръстване и Шон изгубил търпение, след като му се приходило по малка нужда. Американецът излязъл от колата и прескочил нисък бетонен парапет, за да отиде някъде да се облекчи, мислейки, че се намира на шосе. Оказало се, че автомобилът е в колона върху мост над жп линия.
  Шон Монтеро паднал от близо 20 метра височина и загинал на място.
• Трето място (3 юни 2009, Северна Каролина, САЩ) Грийнсбъро бил наводнен с 10 см дъжд за два часа, няколко коли заседнали по наводнените пътища. Това не спряло Розан Т., 50г. Тя скочила на мотопеда си и отишла до магазина, където „може би изпила една бира,” според майка й, преди да реши да се хвърли слепешката към вкъщи през бурята. Позвънила вкъщи да каже, „Мотопедът ми има две каучукови гуми, мамо, всичко ще е наред.”
  Северна Каролина не изисква книжка за притежание на мотопед. Г-ца Т. била взела своя преди две години след като я намерили за виновна за шофиране в нетрезво състояние.
  Пътна полиция била блокирала няколко пътя, които били залети с вода, включително пътя на Розан към вкъщи. Но тя минала точно покрай полицая и бариерите, изгубила контрол над превозното си средство и паднала в препълнения поток долу. Полицаят взел въже от колата си и тръгнал да я вади от водата.
  След това разпитал жената, вероятно защото искал да разбере за причините да премине през блокада на пътя по време на наводнение. Когато полицаят се върнал в колата си, за да повика подкрепление, Розан уловила възможността за бягство – като скочила отново в потока!
  Полицаят опитал пак да я спаси, но за съжаление, било твърде късно.
  Майката на жертвата спекулира, че мотивът на дъшеря й да скочи в препълнения поток е бил да спаси потъващия мотопед. „Тя го обичаше.”
• (5 декември 2009, Русия) В научен опит с неизвестни цели, студент на Киевския политехнически институт без да иска, извършил химичен експеримент върху себе си с фатални резултати.
  25-годишният студент по химия развил особения навик да топи дъвката си в кристали лимонена киселина, докато работел, предполагаемо, за да й добави по-остър вкус. Той бил приведен над компютъра в къщата на родителите си в северноукраинският град Конотоп, когато дали нарочно или по невнимание, натопил дъвката си в неидентифициран химикал и я сложил обратно в устата си.
  От стаята му се чул силен гръм. (Репортажите наистина казват това.)
  Всяка научна лаборатория набляга на важността никога да не се яде в близост до химикали, защото е лесно да се обърка вкусното питие с токсична течност, или да посолите салатата си с арсеник.
  Като оставим настрана въпросът какво е правил с химикали у дома студентът много добре знаел, че трябва да държи химикалите далеч от храна. Но ето го, мъртъв, с отнесена долна част на лицето. Полицията намерила пакети лимонена киселина и подобно изглеждащ неидентифициран експлозивен материал и мислят, че студентът просто е объркал пакетите.
  Съдебномедицинският преглед е установил, че останките от дъвка са покрити с опасна неизвестна химическа субстанция, която по време на новинарските репортажи, местната съдебна медицина не е имала нужната екипировка да идентифицира.
• (30 май 2009, Луизиана, САЩ) Пътници на задната седалка, внимавайте! Раздразнена от това, колко бавно кара приятелят й, Тамера Б., 22г., го насърчила да увеличи скоростта, така че тя да стигне до работа навреме. Шегувайки се, че ще е по-бързо да отиде пеша до работа, тя отворила вратата на пикапа и показала крака си навън, преди да падне към смъртта си. Представители на шерифския офис заявили, че пикапът се е движил с висока скорост като за магистрала по I-12 по време на инцидента.
  Смъртта й е приета за случайна.
• (5 септември 2009, Орегон, САЩ) Джейк достигнал върхът на планина Садъл и тогава информирал приятелите си, че е планирал да направи контролирано спускане по урвата. Щял да се срещне с тях на паркинга в края на пътеката.
  Повечето хора са доволни с рисковете и удовлетворението от спускане по дюните, неизбежното 50-метрово премятане и счупен крайник. Джейк, на 18г., решил да се ‘спусне’ по триста и петдесет метрова урва. Той се спуснал презглава надолу по стръмнината – и това, което трябвало да е контролирано спускани, свършило рязко 350 метра под върха, където тялото му паднало неподвижно в стръмната клисура.
  Приятелите му били шокирани. „Шокирани сме”, казали те, „защото той винаги прави такива неща и се измъква с усмивка.” Поради опасният терен, спасителните работници не могли да стигнат до тялото, докато 36 часа по-късно спасителната служба на окръг Клатсоп и спасителните екипи на пл. Портланд не потвърдили смъртта.
• (27 юни 2009, Ню Йорк) Силна буря повредила електропроводите и оставила 17,000 къщи без електричество. Миечжишко Мил, 64г., бил един от засегнатите. Неговият електропровод обслужвал само 17 къщи и затова щял да е един от последните ремонтирани. Седем часа след падане на жицата, Миечжишко Мил най-сетне загубил търпение.
  Възрастният човек няколко пъти бил прогонван от пожарникари, пазещи електрическите жици. „Полицията и огнеборците буквално го гонеха настрана. Направихме всичко по силите си,” казва Дик Мартинкович, комисар по обществена безопасност в окръг Съливан. Но те не били готови за внезапната решителна постъпка на Мил.
  Ядосан от толкова чакане, Мил изскочил от дома си малко след полунощ с промишлен циркуляр в ръце и найлонови торби на краката си. Застанал в локва с вода и опитал да пререже 4800-волтов захранващ кабел, който висял от стълба. Паднал и се заплел в съскащите и бръмчащи работещи жици. Докато спешните екипи чакали работниците да спрат тока, Мил бил зает да бъде убит от непрекъснато електрифициране.
  Историята казва всичко. Той бил постоянно отпъждан от електрическите жици, но настоял да ги пререже, докато стои в локва и сега генетичният финд е в безопасност.