Музеят на бъдещето

19 януари 2013

София, декември, 2110г.
В центъра на столицата е открит Нов Исторически Музей. Старият е бил ограбен преди 50-60 години от цигани и експонатите са предадени на вторични суровини.
Но днес музеят отново възкръсва.
Кои са най-важните експонати в него? Кои са онези безценни предмети, които очертават жалоните на българската история?

Касетофон „Пайнер” от около 1991г.
Голям двукасетъчен туч, открит при разкопките на димитровградския битпазар. Забележителното е, че макар да е на около 120 години, той продължава да работи. Експертизата показва, че на него са презаписани минимум 300 хиляди касетки с музика. Във вътрешностите на уреда е открито парченце надъвкана лента, която съдържа 0.83 секунди от неизвестна песен. Ясно се чува сричката „ица”. Специалисти по звукова археология предполагат, че това е фрагмент или от безсмъртната творба на Цеца Величкович „Кукавица”, или от класиката на Тони Дачева „Златната жица”.

Томче на „Винету”от около 1973г.
Има безспорни доказателства, че тази книга е принадлежала на Бойко Борисов (министър-председател на България в периода 2009 – 2079 година). Прави впечатление, че корицата и първите 16 страници на книгата са изпоцапани с домашна лютеница, а останалите 378 страници са абсолютно чисти. Някои злонамерени историци твърдят, че това означавало, че малкият Бойко е чел книгата само до 16-та страница. Не е така, злобари! Според уредника на музея, благодарение на възпитателното въздействие на литературата бившият премиер рязко е подобрил хигиената си и след 16-та страница вече почнал редовно да си мие ръцете преди да седне да чете.

Вана от около 2008г.
Обикновена керамична вана за къпане, тип „хотелска”. Музикалните историци твърдят, че именно от нея тръгва възходът в кариерата на певицата Галена. Досущ както на Нютон му пада ябълка на главата, така вероятно и на Галена във ваната нещо й е паднало в устата (според други историци нещо се е вдигнало, въпросът е дискусионен). Този повратен момент е уловен от тогавашната българска кинематография и само за няколко дни бие рекордите по гледаемост на разните „Аватари”, „Титаници” и други популярни за времето си филми.

Тефтерче с мисли за доброто и прекрасното от около 2003 – 2010г.
Тефтерче с ароматизирани цветни листчета, за което се предполага, че е било собственост на телевизионен водещ с нежна душа, наричан кой знае защо Драго Чая. В тефтерчето са записани съкровени вопли, въздишки и стонове като например: „…крайно време е държавата да направи нещо за своите изтъкнати творци…”, „…моето предаване беше последното убежище на българската духовност…” и „Мирко се поизложи на Евровизията, ма пък в Осло си изкарахме супер!”
По някои от страничките има следи от сълзи, по други – от червило.

Обеца от около 1994г.
Златна обеца с формата на християнски кръст, която според историците принадлежи на футболист от края на 20-ти век на име Наско Сираков. Легендата гласи, че с това бижу на ухото футболистът вкарва гол на Аржентина на световното първенство в САЩ през 1994г. После обецата изчезва някъде. Според някои Сираков я губи на сварка с Чорни, а според други я подарява на своя фенка от световното в Щатите, за да му обещае, че няма да каже нищо на Илияна.

Помпичка от около 2006г.
Тази находка е открита при разкопки в чалга-клуб. Представлява малка помпичка с неясно предназначение. До странния уред са намерени и снимки на дебела циганка с руса брада. Върху помпата е разчетен надписът „С туй го тургах на Китаеца” – загадъчна метафора, от която можем да предположим, че в началото на 21-ви век циганско-китайските отношения са били в небивал разцвет (или в страшна криза).

Лисича кожа от около 2003г.
Проскубана кожа от лисица, умряла преди около 110 години край Стара Загора. Според археолозите лисицата не е била застреляна от ловци, а умъртвена по изключително мъчителен начин от момче на име Устата, което я хванало, затворило я в стаята си и в продължение на един час и пяло всичките си „хитове”, докато животинката умряла в страшни мъки. После жестокият младеж я сложил на врата си като трофей и тръгнал да експериментира с музикални мъчения върху хора, като някакъв зловещ Менгеле на българския рап.

Мустак от периода 1998-2011г.
Дебел черен мустак, тип „манафски”. Подхвърлен е от неизвестни лица на стълбището пред музея, така че не се знае нито къде е намерен, нито на кого е принадлежал. Засега следите водят към трима души, живели по едно и също време – Тодор Батков, Милко Калайджиев и Митко Цонев.
Най-интересна е хипотезата на уредника на музея – той твърди, че въпросните мъже никога не са били забелязвани заедно. Така че може да се предположи, че мустакът е бил орташка собственост на тримата, понеже е бил изключително ефектен и скъп пичеловец, а те са си го менкали при публичните си изяви.

Китара от около 2005г.
Открита е в Каварна и е ценна почти колкото Омуртаговата колона, защото е богато изписана с всякакви надписи, които свидетелстват за тогавашната високоразвита култура. Върху китарата ясно личат посланията към поколенията: „Цонко форева!”, „Чалгари, мрете!” и „Глен Хюс е пич, но Наско от БТР е най-големия!”

автор: Иво Сиромахов








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(