Има една дисциплина, в която българите сме световни шампиони и никой не може да ни бие. Това е дисциплината “светски живот”.
Ние сме номер едно в хайлайфа. Вип до випа, мила моя майно льо, звезда до звездата. Излезеш ли на улицата, поне 20-30 звезди ще видиш. А в мола – още повече.
Този факт ме изпълва с дълбока патриотична гордост и признателност към майка България, която е дала на света толкова свидни светски чеда. Но понеже сме малка страна, никой в чужбина не отдава дължимото на нашите постижения в хайлайфа.
А в това отношение ние отдавна сме задминали развитите държави и те завистливо ни гледат номера на фланелката.
Докато Парис Хилтън отчаяно се опитва да напомни за себе си, показвайки уж неволно и някак срамежливо междукрачието си, нашите звезди пускат в интернет цели филми с домашно порно. Защо да крият от хората най-хубавото си? Защо да робуват на старомодния лицемерен свян?
Американските таблоиди постоянно пишат, че Бритни Спиърс чат-пат се напивала. Голяма работа! Ние тук имаме звезди, дето изобщо не изтрезняват. Но световните медии си затварят очите за нашите утвърдени пияници, а толерира разни алкохолни аматьорчета като Бритни…
Подобна е ситуацията и с музикалния бизнес. Очевидно е, че световната попмузика преживява криза. Мадона се опитва да спаси кариерата си с някакво измъчено турненце, Майкъл Джексън не е вадил ново парче от десет години, а Кайли Миноуг от немай къде се снима в индийски филми срещу смешния хонорар от 1 милион долара.
В същото време българските музиканти създават хит след хит и разбиват всички класации. Онзи ден например се разбра, че с новото си парче нашата Андреа е съсипала Пи Ди Ди и Black Eyed Peas в някакъв чарт.
Даже не в някакъв чарт, а в най-престижния от всички престижни чартове.
Не му запомних името, ама бил голяма работа.
И какво излиза? Набедените псевдозвезди Пи Ди Ди и Black Eyed Peas въздух не могат да си поемат от разгромяващия хит на Андреа. Но въпреки това незаслужено продават повече дискове от нея. Честно ли е това?
Да не говорим колко пъти Графа е бил по върховете на чартовете, оставяйки далеч зад себе си разни измислени смешници като Риана и Роби Уилямс. Но и този факт се премълчава гузно от световните медии, които така и не искат да признаят, че западната попмузика винаги е била мачкана жестоко от безмилостния ботуш на българския шоубизнес.
Огромни успехи бележи и нашият киноелит. Постоянно се създават шедьоври като “Мила от Марс”, “Маймуни през зимата”, “Шебеци през лятото” и т.н. Но вместо да гърмят за художествената мощ на тези филми, световните агенции ни занимават с поредното осиновено дете на посредствените актьорчета Брад Пит и Анджелина Джоли. Докога ще търпим тази несправедливост?
Встрани от фокуса на световното обществено внимание остават и успехите на българския политически елит. Защо Ройтерс и Асошиейтед Прес не разкажат за всепроникващата любов към дечицата на бившия депутат от “Атака” Владимир Кузов? Защо мълчат за нашата социална министърка Емилия Масларова, която наскоро постави световен рекорд по цена на самолетния си билет? Да не би по другите държави да имат министри с по-скъпи билети?
Докога страниците на големите европейски спортни издания ще се пълнят с изсмукани от пръстите новини за това че някой си Кристиано Роналдо си хванал ново гадже, или пък някой си Стивън Джерард се напил? Да се е напил, да се е напил, колко да се е напил… Известно е, че английските футболисти не носят на пиене и бързо ги хваща. Едва ли е изпил и една трета от това, което Юсеф Рабех изкърква за добър вечер. Но за Джерард се изписаха стотици страници във всички европейски вестници, а мъжкото напиване на Рабех не получи грам международно признание и си остана наша “вътрешна новина”. Не е ли това поредното медийно безобразие?
Незаслужено пренебрегвани са и българските светски гейове. Те придават очарование и атрактивност на всяко публично събитие. Но и към тях чуждестранните медии се отнасят с високомерно мълчание, сякаш нямаме изтънчени, барнати, шармантни гейове, а някакви си обикновени педерасти.
Малка утеха за нашия хайлайф са наградите, които постоянно си раздават взаимно. Имаме призове в различни народополезни категории като “най-секси двойка”, “най-секси тройка”, “целувка на годината”, “смучка на месеца”, “мис силикон”, “мистър гипскартон”, “мис дупе”, “мистър задник” и т.н.
Тези титли са постигнати с цената на много труд и лишения. За тях са пожертвани стотици безсънни нощи, хиляди часове изтощителен секс, огромни количества алкохол и други стимуланти, които ти съсипват здравето. Преди да завидите на хората, които печелят подобни награди, помислете си дали сте готови да платите такава висока цена.
Изводът от всичко казано дотук е, че е крайно време да вземем мерки за насърчаване на хайлайфа. Нужна е държавна стратегия и данъчни облекчения за светския елит. Но преди всичко трябва да пробием глобалното медийно затъмнение. Длъжни сме да обявим на всеослушание успехите на българския хайлайф и той да получи полагащото му се признание от цялото човечество.