Напоследък е много модерно да се плюе по българските попфолк-изпълнители. Твърди се, че видите ли, те били прости и пеели глупости.
Сякаш тези, които ги обвиняват, са завършили Оксфорд!
Ако обаче подходим непредубедено, ще видим, че във всяка една чалга-тупалка има заложени дълбоки социално-политически послания. Зад привидната веселост на кючеците се крият горчиви философски прозрения за несъвършенствата на съвременното общество.
Типичен пример за това е безмилостната балада на Коста Марков “Корупция”:
”Бутнеш пачка, бутнеш две!
Много е добре,
бутнеш цяло куфарче
още по – добре!”
Авторът на тази творба не се бои да сложи пръст в раната и да се опълчи срещу корупцията. Този текст кореспондира с концепцията на Жозе Барозу за “националното значение на борбата с корупцията по високите етажи на властта”. Някои ще кажат, че обвиненията в тази творба са общи приказки, защото в тях няма конкретни факти и имена. Да им припомня ли преди колко години Мая и Магапаса посочиха в прав текст недъзите в КАТ, като изпяха:
“Духаш балони,
дупчат талони,
баровеца виж,
бута бакшиш”…
Тежко на общество, в което баровците корумпират контролните органи, за да не попаднат под ударите на правосъдието. Колко още такива песни трябва да бъдат изпети, за да се самосезира прокуратурата?
Проблемите в земеделието и спирането на парите по САПАРД веднага намериха своя художествен образ в опуса “Комбайна, вършачка” на оркестър “Камчия”:
“Комбайна, вършачка,
паламанде трошачка”
Само в два стиха този самобитен оркестър успява да обрисува безизходицата, в която е попаднал българският зърнопроизводител. Той е теглил кредити за земеделска техника от типа “комбайна, вършачка”, но евросубсидиите са му спрени и изведнъж се оказва, че парите му са били потрошени на вятъра – “трошачка”. И в момента положението е пълно паламанде!
В попфолка присъства и темата за последствията от интеграцията на България към европейските структури. Вече всеки българин може да посети западните държави и да придобие впечатления от първа ръка. Пръв от тази възможност се е възползвал ромският идол Амет. Той е посетил с творческа цел седалището на ключовите европейски институции Брюксел и споделя впечатленията си от своя воаяж в пътеписа “Белгийски вечери”:
“Ходя си по джамовете,
разкарвам се тук и там,
много скъпо бе, братче,
как не ги е срам”
Като също братче на Гаврош, социално слабият Амет се лута пред “джамовете” на победилия капитализъм, но не открива в тях човещина и го обзема евроскептицизъм. За това и финалът на строфата “как не ги е срам” прозвучава като оглушителна плесница в лицето на консуматорското общество.
Много политически анализатори напоследък се питат на какво се дължат анти-ДПС настроенията сред електората. Отговор на този въпрос дава Мая с творбата си “Баклава”:
“Папай, папай баклава,
с шам фъстък и със боза,
хам-хум, хам-хум,
благ и мекичък локум”.
Лайтмотивът на това произведение е директна препратка към изказванията на Ахмед Доган за разпределянето на еврофондовете и за обръчите от фирми. Очевидно за някои хора от ръководството на ДПС политиката е преди всичко “хам-хум”, а това избирателите не го одобряват… Друг важен въпрос днес е каква е причината за успеха на Бойко Борисов. Дали гласоподавателите привиждат в него поредния месия, който трябва “да ни оправи”? Ами ако не успее, какво следва тогава? Подобни тревоги са залегнали в творбата на Андреа и Кости “Употребена”:
“Всичко е лъжа, заблуда,
всичко е лъжа
пак ще съм употребена зная,
но изгарям, но изгарям
нека с теб да съм пак”
Тези думи разкриват парадоксалната психология на българския избирател. Той предварително знае, че “всичко е лъжа” и че “пак ще съм употребена”, но въпреки това “изгаря” да си пусне бюлетината за поредната нова власт. Затова голямата победа на Бойко Борисов може и да е била изненада за политолозите, но за чалгафеновете не беше.
Какъв трябва да бъде съвременният политик? Попфолкът дава отговор и на този въпрос във вечнозеления хит на Иван Иванов “Нашата кметица”:
”Нашата кметица, леле мале,
красива като царица, леле мале.
Дупето си врътна, леле мале,
сърцето ми изтръпна, леле мале”
Тази сюита формулира идеала на българите за държавен служител. Той трябва да притежава привлекателна визия – “красива като царица”, и да задоволява потребностите на електората – “дупето си врътна, сърцето ми изтръпна”. И наистина, във времена на криза са ни нужни точно такива всеотдайни лидери, ах леле мале, леле мале дей!