Винаги ми се е струвал изключително несправедлив фактът, че нито един български шедьовър на архитектурата или скулптурата не фигурира в списъка на седемте чудеса на света. Достатъчно е човек да попътува няколко дни из родината, за да се убеди, че и ний сме дали нещо на света и сме построили артефакти, пред които чужденците изтръпват в недоумение и страхопочитание.
Воден от патриотичния си дълг, аз реших да направя списък на седемте чудеса, създадени от българския творчески гений – онези сгради и паметници, които със сигурност ще пребъдат във вековете.

1. Паметникът пред НДК
Този величествен монумент и до днес е загадка за изкуствоведите и те продължават да откриват в неговата горда снага нови смисли и още по-нови безсмислици. Прозиращата отвсякъде ръждива арматура символизира оголения скелет на славното ни минало, грохотът на падащите плочи напомня за страшните битки, които прадедите ни са водили, а стърчащият към небесата фалос е недвусмислено послание към всичките ни врагове. Но най-много озадачава надписът: “ оз кой о адне в ой за во ода той не у ира”. Според някои историци изразът вероятно е прабългарска псувня, адресирана към византийците.

2. Сградата на общината в Кърджали
Забележете този величествен параход, в който е настанена общинската администрация на град Кърджали. Такава административна сграда няма никъде по света – дори в традиционно морски държави като Великобритания, Испания или Холандия.
Накъде пори вълните този горд плавателен съд? Към сияйните хоризонти на комунизма? Или към тихите пристанища на етническата толерантност? Въпроси, които нашите потомци със сигурност ще си задават, застанали пред величествените стени на този архитектурен шедьовър.

3. Шато Сандански
Още от времето на възраждането българските дюлгери са известни с изкусното вплитане на архитектурни забележителности в омайващи пейзажи. Това умение е живо и в наши дни. Характерен пример за подобна симбиоза е билдингът с царственото име “Шато Сандански”. Той се извисява с цялото си великолепие в подножието на гордия Ирин-Пирин и изящно се вписва в омайния ландшафт. Сграда и природа са в такава съвършена хармония, че възниква въпросът – докъде стига човешката ръка и откъде започват божиите творения?

4. Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен
Аспаруховите българи са изобразени с толкова бетон, че човек се чуди как изобщо са преминали Дунава, без да се издавят. Ако българските царе се бяха крили зад дебелите стени на този безсмислен туч, нямаше да паднем нито под византийско, нито под турско робство.
Дълго се взирах в този паметник, за да разбера какво е посланието на авторите му. И накрая го открих. Посланието гласи: “През комунизма бетонът беше евтин”.

5. Металургичния комбинат “Кремиковци”
Има ли в света столица, край която да извисява невъзмутима снага металургичен гигант-красавец с огромни пушеци и още по-огромни дългове? Навремето Любомир Левчев се питаше “Колко струва билетът до Кремиковци”. Днес вече знаем отговора: билетът дотам струва повече от самия комбинат.

6. Чинията на Бузлуджа
Някой ден, когато планетата ни бъде посетена от извънземен разум, той със сигурност ще кацне първо на връх Бузлуджа, за да види откъде е долетяла тая летяща чиния в сърцето на Стара Планина. Ако съдим по този паметник, дядо Благоев не е бил социалист, а уфолог. И е предпочитал зелените човечета пред червените бабички. Здраве желаем, другарю Алф!

7. Хвърковатите панели
Изминаха почти двайсет години от краха на социализма, но социалистическата архитектура продължава да ни изненадва. Днес прочутите панели вече живеят свой собствен живот и понякога, подхванати от палав ветрец весело се реят из небесата за радост на гражданите. Така се случи и в Стара Загора преди няколко месеца. Един панел избра свободата, полетя гордо от шестия етаж и премаза паркирана отдолу кола. Този неочакван полет дари с щастие не само собствениците на апартамента, пред които се откри невиждана досега панорама, но и всички съседи, чиито сърца се изпълниха с уютната топлота на злорадството при вида на смачкания автомобил.

С тези седем чудеса ние можем не само да засенчим набедени паметници като египетските пирамиди, но и да положим началото на една нова естетическа концепция, според която най-висшата красота се крие в простотията.