Въри си лятуту и глей – преваля,
ни му е на акъля ич биля,
чи авгус пу баиря са търкаля,
пък язе нямам с ко да гу пудпра.

И са усещам, ачи ногу ми са иска
кату ина фълшебница да му река:
– Чшш, алоу?! Де си ръгнал, мислиш?
И да гу хлопна с нещу ф лятната глава

с ина магия ли, или напрау с дилафа
да гу пудкарам къкту яз си знам,
щот не ино лета багажа си събраха.
Ни ги исрам! Ни ги исрам! Аман!

Пък язе де да ида, нъл? Сидя на селу.
Багажа ми е бол, ни моа гу събра,
пък и билет за Юг ни съм си зела,
щот зимам саму коту си платя.

– И ко сига? – та гледам, чи шма питаш
и яз шса чудя ко да ти река,
ши зяпам ф заплес пясъка, вълнити,
дукат ни зяпниш:
– Оффф, Калино, ма!

На тебе ли сига да убиснявам!
Да беши ба̀рем малку будала,
да фкисваш зарад щялу и нищялу!
Ни авгус тий прублем, ни есента!

Прублем ти е идинствен табиета,
чи сяку ляту са улюбваш кат куза
ф подводната прегръдка на морету,
ма сѐ са давиш с първата вълна.

Да бя си фанала пуне спасител,
да ти пукажи някуй фатка по̀ така,
дукат ни блесни ф целио си смисъл:
„Съблачаш са, га мой да плуваш, ма!“

Пък кат ни мойш, седиш си на хавлийта,
наесен си купуваш фитнес, парашут,
лувжийска пушка, ски ил друга прустутия
и са улюбваш ф ноф спорт. Чу ле? Друг!

Ми праву думаш, ко да опонентя.
И кату гледам птицити, утлитващи на юг –
таман за скок ф септември мий мумента…
Ма дан забрая да си зема парушут!

автор: Калина