За Коледа си пазарих идин гулям мисир*
и викам си ши прая тиртиплия манджа.
Рицепки четах – пълнен със … таквоз…
ко беши… нананас и мандарини, (!?)
утпосле задушен ф тава у сопствен сос…

Аман! То бива прустутии…

Ма празник, щоту й и ни мой така,
Калино, викам, зимай са у рЪци…
Запретнах крачули, ръкави, ей ма на –
са тикнах ф кулинарни сакатлъци.
Емпрувизация! Ей туй ши ви рича.
(гуляма грешка уткъм после са указа)

Напълних мисирака с коту имах пуд ръка,
щот мандарини, нананаси ни съм сяла..
Ма турих меки круши, индрише,
(наместу куркума – ни й разбирам)
кайма, уриз, зилен боб и вупщееее
какоту йощ ф мазету са намира.
Дуволну сол и люта чушка, чер пипер,
сушени гъби, чесън и куприва…
И другу ръгнах, ма ни помня. Кък да е…

Ши слушам яз рицепки ут града!
Дан гу зачуля у гулемия гювеч със зели,
ми ши са прая зорлян будала!
Напрау ма й срам да са уплача ф селу!

Въри разправай ся за скопус, за тиртип…
Ино таквос ши й малку неуместну.

По-убу щеш да са пулучи катчели,
ку бях натъпкала мисира с весници!