Пунежи вечи тъй ми писна на чумберя
и десниот галош кат болен зъп ма стяга,
зафаща ниту дан ми дреми за пиперя,
ни дъл пителя при кукошкити си ляга.
Ку ще трива ду пояс да пурасни,
ни барам на майтап мутика дажи.
Идин път зема ли завоя ф дясну,
да фляза ф пътя… Сетне ши пукажа
утде изгрява слънциту и дъл луната
ридовну къкту тряба циркулира.
Закот сига ни са у ред нищата,
ма шси рича:
„Калино, ндей са апстрахира!“

Чи кат са стегна кат ина щангиска ф кръста,
(ут апстрахацията щоту са заслабва)
нуса ф пристилката путайну кат убърша,
чумбер на йна страна да килна лабаф…
Тугас да скъсна, море, росна китка,
червилу ду ушити да си вапцам…
И ши пудкарам одма друга пулитика!
Убачи ся… ни са у ред нищата.
Кузата е ф дипрес ут две нидели!
На къра люшна град, пузнай бустаня,
Ни питай ич за убууту ми зели!
Са блъскам кат уда у бряг нахалус…

Ма нищу, де. Жувотя сЕ й кат песен.
Кузата чи й куза – и тя с прублеми.
Пителя същу. Ку ни бил пак снесъл
кукошкити ши гу увОлнат ут харема!!!

Пък мен ми писна! Хеле ут кузата.
Дипресийта са свърши, няма ф склада.
Кукошкити… кат им скъса крилата
ши снасят морее, кък ши ги набляга…
И тъй нататък. Кравата, тилету,
дан казвам свуенравнуту магари…

Ши ида ся да са пуфръцкам на мурету.
То инак де ши му излези края!?

автор: Калина