“Андрешко яростно шибаше конете в блатото…”

Колкото и да се опитваме да гледаме позитивно на нещата, трябва да признаем, че родната порнография е в криза. Не знам как ни приеха в Европейския съюз с такова примитивно порно. Речникът на българските еротични автори е толкова просташки, че ако четеш разказите им на глас, ти се накъдря мъхът в ушите. Диалогът се върти около 5-6 тъпи клишета от сорта: “О, колко ти е голям!, “Вкарай ми го сега!”, или “Искам да те оближа цялата”. Освен това изобилстват нечленоразделните междуметия “Ооо, да-а-а, хррр, пррр, фссс” – звукова среда по-характерна за автомобилните заводи в Толиати, отколкото за сумрачния будоар на някоя сексуална тигрица. Да не говорим за сюжетите – от “Тя му го налапа” до “Той експлодира върху циците й” не се случва почти нищо освен стандартното изброяване на приклякания, полягания и извъртания. Как няма поне един Казанова, който да си сецне кръста! Или някоя Клеопатра, която да получи внезапен пристъп на деменция и да започне да нарича любовника си “вуйчо”… Пълна липса на въображение! За отечеството – полза никаква, както обичаше да казва великият Гогол. Според мен големият проблем на българската порнография е, че е прекъсната връзката с класиката. Няма го възбуждащия ромон на народната песен, няма я ботевата страст, няма го елинпелиновия социален хуманизъм, няма я вапцаровата вера. А опитът учи, че ако искаш творбите ти да бъдат запомнени, просто трябва да следваш добрите образци на българската литература. В полза на всички кандидат-порнографи предлагам един кратък наръчник за създаване на класически порнотекст.

Зарежете поезията!
Не ви съветвам да работите в стих, защото ще берете ядове с намирането на подходящи рими. За рими на мъжкото достойнство вариантите са “шнур”, “булгур”, “папур”, “Тимур” (и неговата команда) и евентуално “Байконур”, което за съжаление води къмнякакъв спейс-сюжет, а това няма да ви върши работа, въпреки че порнографията като жанр стои най-близо до фантастиката. Още по-зле е с женския орган. Тук възможните рими са – “минутка”, “гугутка”, “грудка”, и “темерутка”. Така че поезията отпада. Разбира се, ако повествованието го наложи, тук –там може да се прокраднат цитати от класиците. Като например Вапцаровото: “Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи…“

Подходящите герои – полицай и учителка.
Челният западноевропейски порнографски опит препоръчва главната мъжка роля да се изпълнява от негър. Но в България негри няма от 1992 година, когато последният нигерийски випуск завърши НАТФИЗ. С ромите ситуацията е още по-деликатна – или ще ви обвинят, че плагиатствате от Кустурица, или ще тръгнат да ви съдят в Страсбург за расова дискриминация. Затова най-добре е героят ви да е българин. От Своге, да речем. Добре е да е полицай (виж рейтинга на Бойко Борисов), носител на традиционните български ценности – патриотизъм, ученолюбивост и умерена темерутщина. Препоръчвам името “Вълко”, метафора на хищния му сексуален нрав. Главната героиня трябва да е бедна (виж рейтинга на сапунените сериали). Може да е начална учителка – да напомня за Рада Госпожина от “Под игото”. Впрочем Рада е добро име за героинята – Вазов едва ли ще ви се разсърди. Рада е свенлива, патриархално възпитана, но в утробата й клокочат неподозирани сексуални стихии. Не се изкушавайте да използвате изтърканото клише: “Рада пръскаше сред учениците си семето на познанието, тъй както Вълко пръскаше семето си върху нея…”. Банално е.

Място на действието – класната стая
Вълко и Рада са публични личности в малкия град и са принудени да крият страстите си. Затова предлагам сношението на образователната система с репресивния апарат да стане в класната стая – символ на невинните ученически пориви към познание. Привечер. Последният звънец е заглъхнал отдавна. В сумрака на олющената класна стая Вълко опипва одобрените от Министерството на образованието гърди на Рада. На черната дъска зад тях неуверена първолашка ръка е написала с разкривени букви “Аз съм българче, обичам….”. Този детайл трябва да покаже, че авторът е намахан пич и не се плаши да посегне на изконни български ценности.

Минимум диалог – максимум екшън
Всеки, който е водил елементарен полов живот знае, че когато българинът изпадне в сексуална ситуация, той не е особено словоохотлив. Да описвате пъшкания и стенания пък е тъпо и разводнява сюжета. Придържайте се към действието със стегнати прости изречения, тип Елин Пелин. “А Сивушка и Белчо (респ. Рада и Вълко) се гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка (респ. Рада) капеше пяна. Тя погледна стопанина си и наведе жално глава.”

Колко пъти?
Отново се опираме на класиците. Тук на помощ идва класикът Христо Стоичков с неговата безсмъртна формула: “Айн цу цвай, цу драй, цу дрън”.

Внезапен обрат
Малко след “цу драй” и непосредствено преди “цу дрън” в класната стая влетява Директорът на училището. Той, разбира се, е отрицателен образ и има някакъв очевиден недъг – или е кривоглед, или накуцва, или заеква (най-добре и трите). Виждайки Вълко и Рада в размножителна поза, директорът решава да се възползва от служебното си положение (това е добър похват, защото в страните от Европейския съюз много добре се котира темата за сексуалния тормоз на работното място). Рада се разплаква (с този похват печелим таргет-групата на състрадателните български домакини). Директорът в прав текст заявява, че ще уволни Рада, ако не бъде допуснат до пряк контакт с вътрешните й органи.

Да го духа, бат’ Гойко!
Като истински орган на вътрешните работи, Вълко категорично се възпротивява на тази нагла провокация и вади от вътрешния джоб на униформата си документ, в който има неопровержими доказателства, че Директорът е мозъкът на ужасяваща контрабанда с турски тебешири (вариант – източване на ДДС от училищната лавка). И преди Директорът да успее да възрази, Вълко вече го е закопчал с белезници.

Хепиенд
Холивудските класици препоръчват всяка история да завършва с жизнеутвърждаваща музика. В случая най-подходящо е музиката да бъде изпълнена от благодарната Рада. На свирка.

автор: Иво Сиромахов