Утървани няма

23 ноември 2010

автор: Винета

Убади са либе, чи ни трая,
сън биля ни ма дустига вечи,
ша усъмна тука на стубора,
вест ут тебе ич ни са зафтечи.

Де утиди, друга ли залиби,
чи на върбуф клон да я убеса,
саму да я найда, мило либе,
ши я бруля, чак ши са ареса.

Мина времи, чи край къщи доди,
са угледа, дъл ни съм у двора,
гачи гузен нещу ми са стори,
ама пусту, тъй висок стубора.
Чи да рипна, либе, да прискоча,
ептен, пу чурап да та дугоня,
ама аку друг път ми са весниш,
се са мисля, дъл дан кача коня.

Чи да вида, либе, де живее,
тъс змиица дету та утмъкна,
и хабер биля да и прувода,
ку`н са върниш,
с прашка ши та смъкна.







Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(