Не, ни моа са стърпя! Тряа да са уплача.
За билешка у града секи ден са влачих.
Оня ден ходúх сифте, трябаши ми спешну.
Са наврях ф ино гише, ама ни са блещих:
Викам:

– Начи, вижти ко, тъй и тъй – билешка…

Пък унъс с пулвин уко ич ни ма пуглежда.
Пак пуфтарям, викам:

– Яз… Вижти, извинети…
– Чух! Илати пудир час. Ногу сми заети!
– Пудир час, ма щот… таквоз… ш`си въря на селу.
Нá затуй пу тос въпрос рейс насам съм зела.
– То ни става туй ут раз! Ш`додити, ма сетне.
Няма са распраям с вас! Артък! Билу спешну…

И са връцна. Ми сига?! Върнах са у къщи.
Четри деня сé така – одя и са връщам.
Неска вечи изкипях пак кат ма завърна:

– Ич биля ни сти за нас!

… и гишету дрънна.
Одя яз напред-назад ф стаи, кабинети,
зе да ма упхваща бяс ф проза, не ф куплети.
И пред първата врата тръснах си бухчата,
с китка на йна страна флязах със вратата.
Хубу бях си зела дъх – ич ни са запецнах.
Кату млъкнах чу са:

– Въх!!!

Сетне беши лесну.
Три гуспожи утвиднъш толкус утзифчиву
хукнаха нашир и длъж. Креснах:

– Живу, живу!
Рейса пак ши уттърва и ни ми са мисли,
ку замръкна у града, зарад 2-3 листа.

Зех я пустата билешка! С подпис и пичат.
Глей ма, ощи дишам тешку, ши ма уморат…
Имам ся да одя ощи и ду Упщината,
МВР, Цинтрална поща и при докторята…
Ма съм турила ф бухчата сичкити хартии,
хá ми хлопнат пак вратнята, ш` има дандании.
То ши кайш, чи кусмунафтка ръгнах да са цаня!
Ей ги тука четри папка, дажи пета фанах…

Сéга тук ши гу забуча язе дукимента,
да мой сички да научат, чи ней фалшименту:

„Извинителну си дава за приз тъс гудина
дету малку проста пада на мума Калина.
Никуй дан са фпичатлява де какви ги дрънка,
са дуказа, чи ф акъла няма ни йна гънка.”

автор: Калина