Лабораторни хроники – зрялост

9 юли 2011

10 юни
Правихме малкошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения на всеки 8 секунди.

11 юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника. Радарът на градското летище.

12 юни
Изпробвахме нови компютри. Фурие и уейвлет-преобразувания вървят като слънце. Куейк също.

13 юни
Изпробвахме мониторите. След 3 минути се появи нов бот. Наложи се да го трепем тримата заедно. На седмата минута съвсем ни съсипа. Притича шефът. Беше много лаконичен. Използваше цветисти думи. Болят ни ушите. Скръб.

14 юни
Екранирахме усилвателя. Заземихме го. Заземихме всичко възможно. Не помага. Спиртът също. Трябва да се справим с тоя радар.

15 юни
Мислихме. Поихме схеми.

18 юни
сутринта
Включихме усилвателя. Заглушавахме с новата схема радара. Подбирахме честотата, фазата и формата на импулса. Заглушихме го. Не смущава вече усилвателя.
обяд
Първият самолет едва не ни кацна на главите.
вечерта
Самолетите пристигат на ята. Изключихме схемата. Отвън ни чакаха пилотите. Яки момци с добри рефлекси. Охраната ни спаси. После ни донатупа.

19-22 юни
Задушевни беседи с човек от „службите“.

23 юни
Пристигнаха военните. Прибраха схемата. Много ни хвалиха. После заплашваха. Обещахме да мълчим.
вечерта
Пристигна журналист. Напоихме го и го заведохме на техническия етаж. Оттам никой не е излизал бързо. Търсят изхода поне по денонощие.

26 юни
От сутринта емнахме Куейка. Двайсетина минути ядохме бой като тъпани. Шефът пристигна, самодоволен. За уволнение и дума не става. Журналистът вика някъде, но вентилацията го заглушава надеждно.

27 юни
Шефът е на бял кон. Ние тримата се съвземаме. Пълен разгром. Обидно. Анализираме причината за неуспеха.
вечерта
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Мята по нас гайки. Хили се, и пише нещо на лаптопа си. Оказва се, че имал безжичен достъп до Интернет. Завиждаме му.

28 юни
Уви, бавни са ни реакциите. Ръцете не смогват по клавиатурата. Сглобяваме манипулатори с управление от мозъчните биотокове.

29 юни
Настройвахме манипулаторите. Оказа се, че реагират на подсъзнателни образи. Всичките сме само синини. Намалихме чувствителността на входните стъпала. Помогна.

30 юни
Прибрахме манипулаторите. Не е спортсменско. И носи риск от уволнение. Приспособихме ги в „горещата камера“, за работа с радиоактивност. Удобно и бързо. Остава повече време за компютрите.

3 юли
Пристигна директорът. Прибра манипулаторите. Поиска да направим още. Цял ден се опитваме да си спомним управляващата схема. Не успяхме. Цигарите са кофти. Няма спирт. Шефът пак е на бял кон. Из института ходят слухове за неизвестния крадец на храна и спирт.

4 юли
Пристигна Вася. Бивш научен сътрудник. Настояща мутра. Фука се с GPS. Нахал. Хванахме се на бас на джипа му, че GPS-ът няма да му помогне. Не вярва.

5 юли
Подготвяхме се за опита. Боядисахме прозорците на джипа. Вася е готов. Надсмива ни се. И ние сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Дано само издържи подстанцията.

6 юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът беше заседнал в блато на 120 километра от града. Вася е шашнат. Мислеше, че е насред града. Кефим се.

7 юли
Вече не се кефим. Схемата я няма. Прибора го няма. Компютрите ги няма. Едва отворената бутилка също я няма. Стаите са запечатани.

8-20 юли
Седим в ареста на специалните служби. Отвреме-навреме си говорим с техен човек. Четем във вестника за произшествия с кораби и самолети, изгубили ориентация.

21 юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Има тик на окото. Иска при мама. Не помни нищо.

22 юли
Пристигнаха военните. Много ни плашиха. Мъничко ни похвалиха. Предложиха ни да работим за тях. За толкова пари – да работим?!

август
Не бяхме прави. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Усвояваме триони и брадви. Спиртът от местната дървесина е гаден. Работата върви бавно. Неефективно. Нещо трябва да се направи. Дърветата да ги направо от корен, и едновременно и да се отсичат всичките клони…

септември
Направихме. В карцера сме. Едновременното поваляне на пет хектара гора се било видяло от 20 километра… Жалко – установката също изгоря. Конвоят ни гледа накриво и незабелязано ни бие по бъбреците. Незаслужено. Казармата и селото не искахме да ги засегнем. Скръб… Чакаме оня от службите и военните.

източник: gatchev.info








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(