Физиката в стихове

9 септември 2011

Вятър духа, куче лае,
Нютон моркови копае.
Но пада ябълка ръбата
и му се пръсва о главата.
С псувни дървото той събаря.
И всеки ден се туй повтаря…
Тринайсета цицина зрее,
докато оня проумее,
че не главата, а Земята
привлича със магнит телата…
И после в бинтова одежда
фаталния закон извежда.

След бурна нощ, във златна вана
Архимед се къпе в пяна.
Какво ще стане той не знае,
ако се вътре изпикае.
Изпъва се.
Напъва се…
Хоп, и ваната прелива!
С физиономия щастлива
„Еврика!!!“ крещи и значи –
край на всички неудачи:
„Всяко тяло потопимо
ще измества точно вино
толкоз, колкото, изглежда,
бъбрекът му произвежда!“
Щастлив увиват го в хавлия,
макар и още махмурлия…

Взрив … и облаци от пара
носят се над малка гара.
Бай Карно, оплискан в бира,
пак си зъбите събира.
Опитът му пак не случи –
цикълът не се получи.
Парният котел пак гръмна
от идеята му тъмна:
амбициран до небето
да повдигне КПД-то,
в машинарията си гнусна
не въглища, барут той пусна!

В кален гьол коза се дави
и ВЪЛНИЧКИ КРЪГЛИ прави.
Максуел – рибарче блатно,
гледа шоуто безплатно.
След като със кеф остави
добичето да се удави,
измъкна го, одра, отвори
и с нож корема му разпори.
Намери вътре в плат увит
подгизнал електромагнит…
„Това е значи тази сила,
ВЪЛНИТЕ КРЪГЛИ породила!“
И над шаран със лук и бира,
вълните продиференцира.


Още смехорийки



Коментари

  1. DiDo каза:

    Ха-ха-ха, това е добро!

  2. Merry каза:

    tova stohotvorenie me kefi :writing :good luck mn e qko :-D :thumbsup :-D



Драсни коментарче по темата


   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)