Еньоф ден
25 януари 2010
Къкту одя пу росата, кой ли ш`ма застигни, със тес шаренити фусти, чи да ги задигни, `неска билу ден личебен, сички жЕни в селу, ощи дет ни са добили, търчат за лечилу. Не, чи нещу съм булнава, ма и ас утивам, чи да гледам ритуала, там да са путривам. Можи зер в гюрлюци пресни, възнък да пулегна, ша ги търся по високи, ризил да избегна. Когит наближи да иди, сички сми гутови, стегнахми са за навънка, се у дрипи нови. Чи да бъдиш здрав и читав, тряба са накисниш, из водити у дирету, болки да затисниш. Ма пу стари книги пиши – гол крусно да седниш, и пу нивити да одиш, житу да пусегниш. |
Сички мОмци що ги има, търтиха кат луди, фанаха гори, пуляни, уж, за пипируди. То, чи пипируди има, зер и те ут селу, ама дан ги сгащи попа, чи станА дибелу. Брахми цъфнати гюрлюци, у пазви ги трихми, качвахми ги на глави си, ич ни са срамИхми, дип и мисла ма затиска, чи ша одя трудна, дет съм газила тревити, с мойта фуста чудна. *** Викат, то щи са убади, зер, ша ти пририта, аку земи ти са дига, рабутата й скрита. |
автор: Винета
Европейски замъци
Служебна поща или „развален телефон“
Интернет жена