Дубре съм
17 януари 2011
автор: Калина
Дубре съм яз! Ни ма мислети начи! Ни ма пудпират никакви дилеми, ни мога хич ут нищу са уплача, хабер си нямам ко й тува прублеми. Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя пугаждами са вечи сто и кусур гудини, пък га на вратника късметя ми пухлопа, широооку му утварям, дан замини. Либовну същу съм таман! Ма убикалят серсеми сякакви… Идин съм убградила – гу прая сам да си приказва кат замаян, пък той ма прай на дива и щаслива! Са раня харну, зер ду три пъти вичерям – пи ер квадрата ми замяза на укръжнус, ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея – дан си пусегна зорлем са удържам. |
У двора сякугиш ми й от-до прекупану, упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену… Ми иди песня на три гласа да зафана, дорде разлая сички кучета у селу. Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу съм фтасала и вътрешну и външну – ут фустата и лачен`ти галоши ду мислата ми, дет са лее кръшну. Закот жувота й санким ден ду пладне – ни му са апстрахирам ногу-ногу. Затуй съм ф селу първа пу купане, пък и хороту моа с бял пишкир да вода. |
13 BG простотии
Празничният българин
Детегледачката