Диалози

13 януари 2011

автор: Калина

Два картофа, един домат,
лучец кът запържа…
А, ма, пак ли зарзават?! –
моят ши попържа.

Ми без манджи? Пусти глад
кат та заусуква?
Ши заслабниш хем у врат,
ко мръндзосваш тука.

Мен акъла ми сай зел,
мислиш ми са готви.
Кат забъркам идин варел,
най-подир шса кротниш.

Да ни беши ден и два
или по веднъжки…
Пу, кат зинеш с таз уста,
нямаш ич задръжки!
Артък сЕга, зарзават!
Баклави не щеш ли?
Чи иди на ристурант,
с анцук и пу чехли.

Неска туй ший. Ку ни щеш
ич да ни я почвам.
Утре леща ши идеш,
ей тъй пък, нарочно.

Гачи принц ли та зимах?
Пусти гевезлъци!
Млада бях и проста бях,
отподир – язъци.

Ади, ади, ндей да знаш,
ми дунес картофи.
Офф, да седна… Куе кайш?
Де ти знам пантофити!





Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)