Диалози
13 януари 2011
автор: Калина
Два картофа, един домат, лучец кът запържа… А, ма, пак ли зарзават?! – моят ши попържа. Ми без манджи? Пусти глад кат та заусуква? Ши заслабниш хем у врат, ко мръндзосваш тука. Мен акъла ми сай зел, мислиш ми са готви. Кат забъркам идин варел, най-подир шса кротниш. Да ни беши ден и два или по веднъжки… Пу, кат зинеш с таз уста, нямаш ич задръжки! |
Артък сЕга, зарзават! Баклави не щеш ли? Чи иди на ристурант, с анцук и пу чехли. Неска туй ший. Ку ни щеш ич да ни я почвам. Утре леща ши идеш, ей тъй пък, нарочно. Гачи принц ли та зимах? Пусти гевезлъци! Млада бях и проста бях, отподир – язъци. Ади, ади, ндей да знаш, ми дунес картофи. Офф, да седна… Куе кайш? Де ти знам пантофити! |
Пиар за несретници
Септември – Деса Поетеса
Интусиазъм