Не минава ден, в който медиите да пропуснат да ни информират за някоя любопитна подробност относно българските „известни”. Вече ни се струва, че сме научили всичко за тях. Но това е илюзия. Колкото повече научаваме, толкова повече се оказва, че не знаем, защото човешкото познание е ограничено, а невежеството – безкрайно.
Какво знаем например за домашните любимци на нашите „звезди”? Нищо.
А се оказва, че дори най-неизвестните известни имат край себе си малки предани живи същества, с които споделят радостите и несгодите си. „Хич жив човек без гад бива ли?”, както е казал прародителят на българските селебритита – бай Ганьо.
Затова аз поех риска да направя едно безкомпромисно журналистическо разследване и да осведомя българската общественост относно най-горещата тема днес – какви хайванчета се въдят около нашите звезди.

Евгени Минчев – патки
„Патките са неразривна част от ежедневието ми още от времето, когато бях ватман”, споделя паркетният лъв. „Около мен винаги е имало много патки. Но отношението ми към тях не е като към обикновени домашни животни. С тях имам много по-дълбока връзка, отколкото можете да си представите. Те са проникнали в мен и продължават да проникват в светската ми същност. Харесвам патки с големи яйца и с чувствителни сърца. Понякога ми се е случвало – стоя си така вкъщи и репетирам поредния си шансон и сякаш усещам зад себе си невидимото присъствие на влюбена патка – един деликатен пресантиман. И в следващия миг разбирам, че усещането ми не ме е излъгало – патката наистина е там, зад мен! Това чувство не може да се сравни с нищо.”

Валери Божинов – катерички
„Пак казвам – футболът е колективен спорт – с момчетата заедно тренираме, заедно падаме от разни смешни отбори, заедно се напиваме и заедно ходим по катерички. Аз още от малък принципно много харесвам катеричките и даже съм ходил да ги гледам в Борисовата градина и да им подхвърлям фъстъчки. Но пак казвам – вече пораснахме, играем в големи отбори и вече не ходя в Борисовата градина, а гледам катерички по чалготеките. Примамвам ги принципно по същия начин – с фъстъчки, но към фъстъчките добавям и некво марково уиски, нали, щото не върви само фъстъчки на голо, те днешните катерички не са прости. Сега… дали са домашни любимци… Не бих ги нарекъл точно „домашни”, щото, нали, като ги взема у дома, още на третия ден почват жестоко да ме дразнят и се изнервям. Пак казвам – футболът е сложна игра и национала затова пада, щото, нали, всичките сме изнервени от разни катерички. Но животът продължава, мислим мач за мач.”

Коцето-Калки – тибетски съсел
„Когато човек открие астралната си същност, той започва да изпитва нужда от единение с подобна душа. Аз дълго търсех своята Душа-Близнак сред човеците, но у нас хората не са дорасли за Истинското Духовно Познание и не ме допуснаха да прекарам Сакрален Мост между себе си и тях, напротив – посрещнаха ме с думите „Коце, ти си бахти откачалката”. Затова потърсих Ключа към Извечното в Тибет. Там срещнах моя гуру – един малък, но Духовно Просветлен Съсел, който ми отвори чакрите. Аз открих третото си око, а той – третото си ухо. Оттогава сме неразделни и заедно чакаме да настъпи Векът на Любовта”

Марта Вачкова – хлебарки
„Какви домашни любимци? Мъжете са пълни свине, как може един мъж да ти е домашен любимец! Те изобщо не могат да оценят вътрешната красота на жената, само гледат да е с малко дупе и да е максимум на 20 години. Простаци! Иначе аз много обичам животинките, толкова съм добричка. Не, нямам куче или котка, у нас имаме само хлебарки. И се чудя откъде се въдят – вкъщи няма никаква храна, аз изобщо не ям и пак всичко ми се лепи. С какво ли се хранят, милите?”

Николета Лозанова – котенце
„Аз си имам едно котенце, кръстила съм го „пуситу”. Много се разбираме с него, то ми изкарва прехраната. И не само прехраната, ами и парцалките, и козметиките, и колите. Много е работливо, да ми е живо и здраво. Отвреме-навреме „пуситу” се разболява, подсмърча, сополиви се и направо ми се къса сърцето за него. Но добре, че има всякакви антибиотици – лекувам го. Преди даже му правех причесчици, ама вече ме мързи и сега го бръсна до голо.”

Божидар Димитров – созополски динозавър
„За какви шибани домашни любимци ме питате? Аз открих шибания Ноев ковчег и мощите на Йоан Кръстител, а вие ме питате за някакви шибани животни. Да, имам домашен любимец. Това е един тиранозавър рекс, който открих една нощ до една кръчма в Созопол. С едни колеги археолози се бяхме почерпили, така, и излизаме от кръчмата и аз виждам тиранозавъра. Веднага го прибрах и си го отглеждам вкъщи, а някои колеги се опитват да омаловажат откритието ми и твърдят, че това бил обикновен гущер. Какъв тиранозавър, викат те, това гущерче е дълго само 8 сантиметра! С тези си шибани твърдения само наливат вода в мелницата на македонските историчари, които и без друго ми се подиграват… Но нали Бойко каза, че сега сме в криза, нормално е динозаврите да са поотслабнали”.

автор: Иво Сиромахов