Представете си я. Тя е на вратата. Настръхнала е като котка. Юмруците са на кръста. Очите й мятат мълнии. Въздухът около нея е наелектризиран. Мъжът й е в семейното легло с любовницата си. Какво ще каже, каквото и да е, все ще е неуместно, затова обикновено изрича възможно най-глупавото:

Яко обърканият:
Скъпа, това не означава, че децата ни, не са и твои.

Грижовният зет:
Скъпа, моля те, не викай, че ще събудиш майка си. Легнах при нея само да я преспя, но два часа трябваше да я люлея, докато се успокои.

Разсеяният:
Я, скъпа, това под мен не си ли била ти? Припознал съм се. Извинете ме и двете.

Работарят:
Това е грешка, скъпа. Ужасно недоразумение някакво. По това време съм на работа и ти не можеш да виждаш това което ти се струва. Позвъни ми в кантората и ще се увериш, че съм там.

Нахаканият:
Виж, доказвам на съседката, че нашата спалня не скърца, а нечия друга скърца и й пречи нощем да заспи. Лягай и ти, да види, че и трима да сме, пак няма да скърца.

Наглият:
Скъпа, защо излизаш по-рано от работа. Като твой началник съм длъжен да те глобя.

Болничкият:
Личната ми лекарка ми го препоръча, като терапия за болния ми кръст. Ако не вярваш на мен, питай нея, ето я.

Езотеретът:
Тази жена с точков масаж връща спомени от предишно прераждане.

Толерантният:
Скъпа, ако сега направиш сцена, ще е демонстрация на етническа нетърпимост. Какво като момичето е циганка.