Дали дан са прикръстя на Мимоза
21 март 2010
автор: Калина
Ни ми путхожда изупще да съм Калина! Таквоз е просту, недодялану, чепату… Да бях Мимоза, оф… Ей туй е ими! Чюфствителну ду дън`ту на душата! Пък аз сига какó?! Тапир ви казвам! И с топ ни мой да ма пумръдни чуфству! Бе маамустара, викам, ней нурмалну… Куга тапир шса трогни ут изкуфству?! Мерак ми й да подсмърчам пуетичну, накуп кумшийки да ма утишават… Ку са изцепят, чи ни билу иститичну – ептен ши зарива кату магари! Закот ши съм Мимоза, ши й прустену и дет са вика дажи ши й пухвалну. Ей туй си мисля, чи е баш за мене – мадам Мимоза фон Нугустрадална. |
Ми тъй ми, санким! Ней кату с Калина, дет нит ривтуня, нит ма утишават, га чуфству кату ток приз мене мини и сал галошити пудире ми устанат! Чи кък да ревна сетне, чи например забрадката ми накривила пуста Гана, чи алаброза ми накриву бил устриган, пък ваайй, дан почвам за снега ут лани… Тапир бе, холан! Нъл тува разправам? Да бях Мимоза, Урхидея – грацку цвети… Ши тропам цялу селу да ма уважава, кугат мулиф и лис ми флязат у ръцети. |
Убраха ми бустана!
Наткинту кращене
Ни ма питай…