Ни ма питай…
25 юни 2010
| Ни ма питай, сестро мила, как са изтърпявам. Младити ши са решили да ма уморяват. Ей, на… Ощи от зарана скрохнати с кайвето. Чи трива до пояс стана, чи грухти прасето… Наш Стоян нали го знаеш оди кат’ слънчасал, тейко му и той роптае: “Туй на ко го мяса?! Напред-назад са мотае зер е с леви куни. Сал да плямпа ногу знае, кат майка си умен.” Дрънка, дрънка, па забие на ладно в дюкяна. Като змей земА да пие – не уста, ми яма. |
За снахата Николина ни ми са приказва… Веке сто кила надмина, гаче лий непразна. Ни посяга, мила сестро, съдлини да умие. Мълчешката, за по-лесно в раклата ги крие. Цял ден нектите си стържи и са начервилва… Кат са умори от мързел, ляга, па поспива. И под ручка с наш Стояна миткат по седенки. Мене време не остана за клюки махленски. Скокнала съм ощи в темно, крака веч преплитам. Как мий шугаву и нервну, санким ма не питай. |
автор: Калина
Лабораторни хроники – зрялост
Стар буклук кат са запали…
Деса Поетеса
Деса Поетеса – стихове 6