Сред селу – мол.
У мола – цялу селу.
Фиерия, истетика, хайлайф – да са капичниш.
Расождат са кустуми, анцузи, забрадки и тантели.
Такъф възторжен катадневен Покалипцис.

Примоций, разпродажби, истеричен шопинг,
пищят дица, бащити безадресну пцуват,
а пък идна мадам, ф акъля кату дикулте дълбока,
възсилну ф си бемол пу тилифоня кунтактува…

Витрини, лабиринти, стълби на етажи –
ни мога без компас и ЖиПиЕс да си намеря пътя!
Калино – реках най-пудире – глей какò ш’ти кажа:
ко търсиш тука, ма, налъм ли да напъпи?

Чи утгуворих си де:
Ай сиктир! Ни è за мен туй нещу.
Какòту да путърсих ф мола – покаЛипцис! Ня-ма!
Ни найдах ни кибрит, ни газ, ни дажи прости свещи!

Пък у махлата спряа тока аварийну отзарана.

автор: Калина