Наскору хем разправах… С тос късмет,
ку ни ма перни ток – ши зема да са флибя.
Да е за свят пуне либоф, пък то…
Пует!
Ут тези, дет чита, ама ни ща да видя.

Ни мой дан сти гу мяркали тук-там
да дъфчи утигчену нибрежарски рими,
с фасон
„Вършея двеста декара мъгла в Балкана!“
и дету двама плямпат, с негу – сто и трима.

Туй да ти земи мярка, да та прати да пасеш,
да та изгледа кат нацвъкана курешка…
Ма тъй с финес ши гу напрай, да разбиреш,
чи неска щот на кеф е са държи чувешки.

То не, чи нещу да ричеш майтап си прай,
ам щот е кумпитент, истет, класик у жанра…
Ма пусту кат ни вдява простия народ?
Налъм! Какó шти разбире ут гениалнус!?

Кат гу пручетах… Малку щот ми тряба зер,
чи кат са флибих, кат зема да ма набляга…
Пристяга ма душа, сърце (и кръс), джигер,
пък аку знайти ф едениту колку изустанах…

Ми ко ни знам да прая… Ма трисе
ина либоф и ич биля ни ма пупитва:
-Калино,
дъл’ на гладну мой ма пунисеш?
Какó са хилиш бизразборну кату тиква!?

Убаче той да ма пугледни!? Хъмз… Нанай!
Какват’ съм „семпла“ кату ямболска мутика!
Мичтая да ма фани, да ма прекупай,
задет кат шили у краката му са тикам.

Чи ни мужах ли да пупадна с тос късмет
на някуй извитрял ут дращени биздарник,
ами на майтапчията… Със главну П пует!
Затуй са плюнча тъй нугустрадална!

автор: Калина