Румантика

24 януари 2012

„Кък искам у вудъта чиста,
ей тъй на, крак да си накисна…“
/низнайна селска пуитеса/

Ду извур чист на ина пуляна,
ей тъй на, спряф са запъхтяна,
биля душъта ми излези,
чи бърза ф извура да флези.

Раздянаф риза, фусти и галош,
ниту ни са угледаф за кудош,
и гола, къкту майка ма й рудила,
у извур съм са, сестро, путупила.

И гату моя стан сай пуивявал,
из дракити са й момък притаявал,
биля видял ми бюста, ем учити,
бидрата, кат на бай Миал асмити.

Видял дубре и задната ми час,
кугат утгънаф фустити си ас,
и гледката му тъй на, са сабрала,
дукат кът самудива съм са вяла.

Ни са стърпя – путури, чи и риза,
саблечи бързу ф извура да флиза,
и къкту у вудъ студена тръпна,
ни свариф барем, ептен да са дръпна.

автор: Винета






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)