– 112, слушаме Ви?
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате? …Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.