Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де тойту ими със пирон съм издълбала,
плюс мойту…Е равну туй на либуфта.

На аритметиката ко ли й разбирам,
ни зная дажи колкуй две плюс две,
убаче гату лубуфта да ма путпира,
тува ни ма изпритиснява вуубще.

Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.

Събирам та, ни мога та измъквам,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин, дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.

Ъх, за ко ни бяф пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня..
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
кат зина мязам сущу на ина ламя.

Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна, да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?

И нА сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи…
Наместу билки пак куприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, ш’видиш ти!

автор: Калина