За уфцети ми, Бойку, Бърозу и други пузнати
14 март 2010
автор: Билкарката
Ги гледам сношти моити уфчици, наведини, сей но ги бИли с чук. Учичкити им свити кату стичи, утказалу да утлети на юг. И що така? Ни моа да разбЕра, съм й ас умачкана на саздърма. У фризера ми свърши са пипера- прът ф селкуопските ни кулела. Берем душа. Мандалуто са лОпна. Сига сни иврупейски кунтингент. Та няма грам масчица да си топна за блажно, в настуящия мумент. Нъ пишат- интигрирана пруслойка- /мий ясну, чи ши пузагубим ханш/. Въшлясали и гладни бати Бойку щял да нъ иступурка прет Лъманш. „Ф Ивропа сти, бре, фърляйти мутика! -ни викат ут съседнуто селО.- Ся кой ши ви купува ичимика, Бърозу кат дукара ГиМиО?“ Такива мръсни думи ни разбирам, убачи за мутиката- отнюд. Дан ми я земат, щоту са нирвирам, кугат седя бис фискултурен труд. |
Ут пулитика ни доде до гуша, усобино с ьграрната таквас. Финансувата пък на истьрбуши- прибра де коту имахми у нас. Идничката мутика ни устана, пу стиска слама- купчинка сино. /Ма Дянкуф насаме аку гу фана, ши ръкоплеска цялуто селО./ Виж ся кък на пудфърлят на Бърози- с унес сутлячи, туй де…Ге Миа. Хм! Дип чи пия у нормални дози, чи иначи гу сторвам…бъклава. Туй селянийта, фпрочим е упаснуст- ядоса ли са, майко-оу, глей тугас! На пърламента тряба да муй ясну, от кво зависи пу света и у нас! Затуй с офчиците си ши са моля, ду март да ми устане грам къртоф! /А ф кръчмата аку пузнайти Коля, придайти моя патитичин зоф!/ |
Вятър да повее, зер вечи съм трудна
Въх, спасители пу плажа
По женски казано – мъдри мисли