Дуйде Никулден. Господ да на пази-
на моя Колю иминния ден!
Гу гледам рану у реката гази,
лови шарани, кръгли къту мен.

„Бе- викам- Кольо-о, де си тръгнал, начи?
Ши са пудлъзниш и шта утнесе.“
Ми рече: „Биле, стига ма пудкача!
Ти тъс река я плуваш с мен ф ръце.

Утивай са приготвяй, ши та чакам
фъф кръчмата, щот нъл съм си серсем-
пуканих де що оди на два крака.
Пубързай, Биле- лъвю и жутем!“

Пуследнуту ни гу чактисах ногу.
Таквос…штот нервну мий, /дуказан факт/.
Убачи ма убзе ина тривога-а,
изхака ма ф стумашну-чревин тракт.

Приведух са и на бегом ду двора-
/пък посли къф бил тоя магданос/.
Идинствен коча мърдаши ф убора
и мярнах ут дървоту свирна кос.

Запасах са. Ф миг пуизправих ханша,
Набързу в нова фуста са пубрах.
За Колю, знайти скоквам приз Ламанша
и ф Тилилейскити гори бис страх.

Нагиздина утидух. Квату стана-
си паснах на уколната средА.
Чак заранта са сепнах- на бустана.
Пригърнала съм трактура, рива.

Кой е успял дутук да ма дутътри?
И да зафърли рунтав сиф калпак?
Ни знам. Ич ни гу зимам и навътри.
Кът изтризнея ши са сетя чак.

На, туй е то Никулден. Пусту селу,
днес гламаву са точи на вереф.
Тъй да на щракнат фъф „Кратунску делу“…
убачи трезви няма. Страшен кеф!

А наздрави, на сички Колювци за изтризнявани!