Вятър да повее, зер вечи съм трудна

2 април 2012

Бря, у наше село
сички булки трудни,
ама ко са мисля,
зер да ни е чудну.
Сутрин кату стана,
нещо ми са дига,
дан бъди съм трудна,
чи ша го убия.
Пет ми са добиха,
ич ни ща да чувам
ако додат ощи,
как ша ги очувам.
Гинка – до казана
и тя едвам оди –
коги са намери,
коги са оноди.
И кату я гледам,
ша близни си мисла,
щот расте широка,
и се са намиста.
И тя шес ги има,
зер за ко ги въди,
ама кат си легнат,
праят коту бъди.

Ам Колюута Нина
колко време чака,
еди, кисна, три са,
белким да заапи,
по дофтори оди,
на врачки, на медии,
чи кат ги подкара,
четир ги нареди.

Чи и Кустадинка,
назад ни устана
и тя да зачени,
и тя са надяна.
Нъл е първескиня,
на ръце я носят,
стъпка дан пристъпи,
да ни са износи.

Пък мен ма ни питай,
ощи ша потрая,
чи като гу лепна,
ни ша гу устая.
То да пази Господ,
да одя непразна,
мою шма целива,
само га сме празник.
Ама кат са мисля,
да ни е от Гатю,
чи тугас я фтасах,
за права лопата.

Стига мари булка,
кос са притиснила,
глей Митювца стала,
за расплод кубила,
десет ги нареди,
сичкити различни,
ма ни са на Митю,
сичкити типични,
щото да ти кажа,
ама ша си мЪлчиш,
Кина ми спудЕли,
Митю зер са мъчил.
Миналта ниделя,
тъй и са случИло
нейде из баира,
да бире куприва
и дорде усети
вънка тъмно сталу,
гледа Митю идел
с коня изнадолу.
Тъй я заговорил,
нещо и подшушнал,
накря я сборил,
в плявата я мушнал,
зер, чи срамота е
ама ша ти кажа,
нищо не е стало,
та да са облажат,
Митю са изложил,
чи кат притиснил са,
жив да го оплачеш,
санким испутил са.
Гина си събрала
фустити надолу,
чи са забрадила
дан са види голу,
търтила по пътю,
къщи да си оди,
кат ни стана нищу,
белким са разоди.

То и Минка гледаф
докат да зафани
из черквата денем
саде, свещи пали,
чи са исповядва,
чи ръце цилува,
чи и прошки зима,
с попа си ортува.

мЪлчи сестро, мЪлчи,
туй и аз видяф гу,
ам баба попадия
ги фала на тясно,
чула зад обора,
някой пъшка здраво,
тя пък си решила,
ша дай на умряло,
скокнала да види,
душа кой забрал е,
и насреща, сестро,
попа зер подбрал е
да наказва Минка,
чи имала много
грехове предишни,
ама с кво наказвал,
да кажа ни мога,
чи срам голям, сестро,
от тука до Бога.

Ам нашата Йофка
тя налий проста,
викала и ощи
кат била на гости
– Туй малкуту дети,
кат на попя мяза,
брадъ зер му липса,
ма дан са исказвам.
Чи кат я подбрала
Минка от дувара,
ни сварила Йофка
вратня да отваря,
вика отподире,
карамиди фърля,
и да видиш, сестро,
жина как попържа,
и кълне, и вика,
назад са обръща,
– Да устаниш – дума,
без гащи, без къща,
кога сън засъниш,
чавки да та дигат
таласъм нощия,
зер да та задиря.

Аман пусти жЕни,
дип, чи и устати,
ай си са обадил,
отидЕ родата….

автор: Винета








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(