Така. Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градския стадион. Изчислих, че побира точно 9 симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки… А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана…

Естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета, облечени в бяло, които ще пеят и танцуват „Мама миа“ на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със „Сваровски“. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира)

После… Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена.

Сега – трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е. Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни „Сваровски“. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!

Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети „Томахоук“ и земя-въздух… Искам да се вижда какво има̀не имаме. Извънземните да се пукнат от яд.

Така де, веднъж се живее… YOLO. Демек, една дъщеря имам. Ще ѝ го татуирам на новите цици за бала!