В едно село живял един старец, който се прославил с това, че можел да изпърди всяка мелодия…
Веднъж дошли журналисти от националната телевизията, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.
Единият журналист пита:
– Можеш ли „Бяла роза“ на Славка Калчева?
– Лесна работа – казал дядото и изпърдял много вярно „Бяла роза“.
Другият журналист:
– А „Ветрове“ на Лили Иванова можеш ли?
– Няма проблеми…
Третия журналист:
– А класика можеш ли? Например Токата и фуга в ре минор, от Бетовен?
– Това не го знам, дайте нотите ще опитам…
Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал:
– Няма да стане момчета… Тука на три места може да се насера.

––
Мъж търси в шкафа брачното свидетелство и пита жена си:
– Мила, къде е онзи лист с доживотната присъда?
– Скъпи, това по-скоро е твоят пожизнен абонамент за трикратно хранене дневно!

––
Дъщеричка разпитва майка си:
– Мамо, какво е това „проститутка“?
– Ами… това са едни лоши лелички, не ти трябва да ги знаеш. Викат им „ония от древната професия“.
– А каква им е професията?
– Продават тялото си.
– А отпуски имат ли?
– Имат, като им дойде месечният цикъл.
– А пенсионират ли се?
– Да, като спре да им идва месечният цикъл.
– А по колко пари взимат?
– Не знам, за това иди да питаш баща си.

––
Кумата, на сватбеното празненство:
– За съжаление, не знам много за младоженеца и затова не мога да поздравя булката. Но пък познавам много добре булката и затова сърце не ми дава да поздравя младоженеца…