Всяка разлика с действителни лица и събития е случайна

Яз знам, чи сяку селу тряа си има луд,
а пък Кратунци къкту ногу ней нурмалну
са въдят укачалкити, пунявгиш и напук.
Затуй ришение затряба генералну.
Утторихми си лудница. Ей там утзад,
пумежду кметствуту и хоримага.
И нет прикарахми, да флязат уж у час,
ма прутиф лудус нищу ни пумага.

По-миналта ниделя доди ф селу йдин –
– Наполеон съм, вика, мирну, равнис!
Пък тъс мадам ду мен е Жузефин!
Ей ся ши ва изселим сичкити нурмални!

Възгеч!
Куршум му ляхми и му чукнахми ице,
за здрави Дядо Поп свещица му припали…
Ама чувека ней виновен, чи ни е дубре!
Вай, завалията…
Ут лудустта ши тряа да гу пазим,
щот зе да буйства, дръвен нож вадИ…
/пирон да му дадеш учи ни мой си `звади,
ма ши са бучни за беля, пудир виновен шси/
А пък и Господ сички луди умаля да пази!

Си реках: Ма, Калино, ма! Ми то такъф
какО да гу пучесваш със куприви,
ами земи дукат ни си е пуснал кръф
гу затори на ладну, чи рахат да види.
И гу устроихми, де. Туй ми й мисълта.
Сифте напрай на лудницата ф селу.
Кат си прупусни хапчиту прутиф глава
пак срищу вятъра със плюнки стреля…
Кат си гу глътни пък е кротък кат тиле,
приказва си самичък сладкудумну…
Аку ни знаш, чи ней у ред, ма вуупще
ни мойш са сети малку чи са й хумнал.

И най-пудир да кажа:
Ай, дубре душли
на сички знайни и низнайни пациенти!
У селу лудницата е с утворени врати!
Дан кажи някуй, чи ни сми густуприемни.

автор: Калина