Взимаш 300 лв.
Според трудовия договор, разбира се. В чалгoтеката ги харчиш за 8 минути.

Тренираш здраво.
За бицепс, плочки и бронзов загар, защото футболът е въпрос на талант.

Казваш “пак казвам”.
След което тотално изместваш темата, по примера на рафинирания треньор на ЦСКА.

Печелил си Шампионската лига.
Даже няколко пъти! Вярно, на плейстейшън, ама това също не е лесна работа.

Пиеш.
И повръщаш след сутрешната тренировка. Черният дроб не е чифтен орган, трябва да се натоварва.

Целуваш емблемата.
На всеки отбор, в който играеш и откровено признаваш, че от малък си му фен.

Псуваш съдиите.
Те се правят, че не те чуват. В общи линии си живеете щастливо.

Мързи те.
Но го наричаш “това е моят начин”.

Колата ти е на лизинг.
Но за сметка на това е по-скъпа от къщата на родителите ти, (въпреки четирите декара двор).

Журналистите те дразнят.
Също и запалянковците. На които не си предложил нищичко на терена, дори елементарно старание.

С удоволствие даваш автографи.
Жалко, че никой не ти ги иска.

Нямаш късмет.
Много ясно, това е единствената причина да не играеш в Барса.

Използваш поговорки.
От малоумния тип “ако не вкарваш, ти вкарват” и “играем мач за мач, пък каквото стане”. Наместваш ги светкавично, щом видиш журналист.

Мечтаеш за трансфер в чужбина.
Ако ще да е във втора китайска.

Имаш поне една татуировка.
Най-често китайски йероглифи (или поне така ти казаха).

Печелиш.
Предимно от футболни залагания (и предимно за загуба на твоя отбор).

Пускат те в националния само за да те продадат в чужбина.
Обаче българския национален никой не го гледа.

Имаш “бразилски” прякор.
Който сам си си измислил.

Роден си нападател.
И не можеш да разбереш защо все те пускат ляв бек.

Носиш лъскави дрехи.
Най-вече D&G, щот са, така, по-шаренки и маркови. Но винаги вталени и изрязани, да се вижда “тялото”.

Имаш “силен крак”.
Другият ти служи само за ходене.

Крещиш от болка.
И се търкаляш по терена като прободен с меч в корема. След всяко влизане, дори леко да са те дръпнали за фланелката.

Като малък си бил “голяма надежда”.
Сега си безнадежден случай

автор: Иво Сиромахов