Винаги ме налазва едно леко безпокойство около 13-то число и най-вече като съвпадне с петък.

Като бях млада (ехеееее), по летните лагери викахме духове, въртяхме някакви ключове, разказвахме си некви фантасмагории и се надпреварвахме кой ще пищи най-силно?! (Ха познайте кой?😂)

Пищяхме си и после, когато във всяка къща се появиха видеокасетите с Фреди Крюгер. Още помня как спах …и почти се на..ах, когато го гледах за първи път.

Под леглото ми имаше цял арсенал от амулети. Чесън, лук, пирон, орехотрошачка, ракета за федербал, клечки за уши и одеколон за бръснене. Вълнения… разни.

Та…
Днес,
понеже забравих с кой крак се излизаше, излязох и влязох по два пъти, веднъж с левия, после с десния, плювнах си в пазвата, малко на блузата и на обувките, завъртях се три пъти, разгоних котките пред входа, като с едната препусках до следващия за да я заобиколя и… изпълнила всички възможни вуду чалъми, тръгнах да си върша работата.

Денят си протече спокойно до момента, в който се прибрах. Върша си аз домакинската работа и изведнъж чух от другия край на апартамента странен шум… Бум!

Брех, макя му! Нещо падна лиии?
Тръгнах на обход, чисто е. Всичко си е на място, нищо не гори, полюлея си е на тавана. Усещам обаче нечие присъствие, усещам и някаква миризма. Опипвам се, не е от мен!

Видях, как ми растат космите и на заден ход изхвърчах през вратата. Звъня на комшията.
„Петко льо, капитанине, бързо идвай в къщи! Има някой у дома, че е и пръднал!“

Петко-то, ме погледна недоумяващо, все едно вижда говорящ кактус.
Влезе човекът, огледа, подуши, сбърчи нос , надупи се и извади изпод масата една купа.
„Тук има зеле, то намирисва.“
Божкеее, вярно сложих Тапърската купа под масата и от ферментацията на зелето, гръмнала.

Мари Траяно,
що не каза, че туй гърми като за атака? 😂

автор: Geri Bell