Бобена поезия

25 август 2011

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал…

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз…

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма –
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой…

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде…
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде…

Трагедията беше нечовешка –
децата плачат, майките пищят…
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка… бобена пръдня…
бобена пръдня






Коментари

  1. dj dark angel каза:

    :ahah :ahah :good luck strashnooooooooooooo mn dobro



Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(