– Мамо, ти си в такава възраст, че трябва да идеш на психолог.
– Виж сега, аз съм си добре. Ти ако искаш ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
– Ама ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
Ай сега, новоизлюпена психоложка!
– Чистя, ‘щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
Ама вие без мен къщата не можете да си намерите!
– Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим. Защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
Направо ме вбеси!
– Значи ви командвам? Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
На другия ден си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая посещение на пиано бар. Пълна програма! Цял ден се шлях напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед – абе живот с капела! Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм. Рай!
Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.
– Къде ходиш досега?
Мали, довлякли са и свекървата.
– Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? – питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
– Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още…
Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето: „Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине!“
– Че защо ще се притеснява?
– Ами не си ѝ купила лекарствата, и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!
– В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! – включва се детенце.
– Как може да си толкова безотговорна?
– Ами може, викам, може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти. И ми каза: „Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата! С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин! Ако пък Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене. Няма да се предавате нито за миг! Упоритост трябва! Ако трябва до полунощ ще ходите навън, само и само да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си! От днес нататък никаква намеса! Ако някой е гладен, да си сготви! Ако е мръсен – да се изпере! Само така ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!“
– Ама…
– Виж сега…
– Боже, сине…
И в този момент токът изгасна.
– А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах. Още ги слушам как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона. И кой да иде до денонощния за хляб. Голям кеф! Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала! Диктатор съм била! На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
Боже, ама те нищо не са видели… Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията…