Преди няколко дни, около 2 след полунощ се прибирах от рожден ден на мой колега. Пред входа ми ме спря мъж с шлифер и каскет, даде ми една флашка и ми каза: „Ако не я огласите, историята няма да ви прости!”
Не му запомних физиономията, защото бях доста почерпен. Но понеже не искам да си имам неприятности с историята, реших да публикувам съдържанието на флашката.
Тя съдържа записани телефонни разговори на известни личности.
Ето пълните стенограми от записите:

Запис 1 – Любо Пенев и Димитър Пенев

Любо Пенев:
Ало? Чичо Митко?
Димитър Пенев:
Ало? Кой съм?… Ааа… Димитър Пенев съм… На двайсти век треньор, футболът и аз винаги сме били… и ще бъдем един голям халф от миналото… Кой се обажда?
Любо Пенев:
Любчо съм.
Димитър Пенев:
Барбуков, ти ли си?
Любо:
Не чичо, Любчо съм.
Димитър Пенев:
Няма как. Чичо Любчо почина преди 30 години по време на квалификациите за Испания… погребахме го в Мировяне… Имате грешка!
(затваря)

(няколко секунди по-късно)
Любо Пенев:
Чичо Митко, не затваряй! Искам да те питам нещо…
Димитър Пенев:
Питайте… В съвременния футбол няма отбори… слаби които да са… макар и незаслужено… но това е играта… понякога по-защитна… винаги съм казвал… мачовете се решават кога в последната, кога в някоя друга минута… ставаме свидетели на този международен футбол… трябва да дадем всичко от себе си по целия терен през всичките 90 минути… ако има и продължения – също… има разбира се добри попълнения… както в другите първенства, така и в нашето първенство… Левски има нападател… Гара Дебелец… но до края на сезона има много време… тогава ще коментираме…
(Любо Пенев затваря)

(няколко секунди по-късно)
Димитър Пенев:
Ало? Димитър Пенев съм… От този номер … е набирано за мене… Така ли е?
Любо Пенев:
Чичо Митко?
Димитър Пенев:
Не мога. В Мировяне съм. Прасето… както си му е реда… заклахме и така.
(затваря)

Запис 2 – Софи Маринова и Устата

Софи Маринова:
Хало? Чурел сой шушар керела? Джелема те шужо хафте?
Устата:
Софи, Иван се обажда.
Софи:
Кой Иван бе?
Устата:
Устата бе.
Софи:
А-а-а, Уста!… Лоренцо, ела мама… чичо ти Уста е на джисиема. Ела да го чуеш, нали много го обичаш! Лоренцо, со керес?
(чува се детски глас)
Детски глас:
Ту манделте чучар де халяс!
Софи:
Няма да говориш така за чичо ти Уста! Ай, чавенце проклето!… Дачо, ела вземи брат ти… сина ти… абе, вземи Лоренцо, ту халесманге абрегела теджас… Ох, ша полудея вече! Кажи, Уста!
Устата:
Абе, нещо съм го закъсал с участията напоследък. Дай да направим някое парче заедно.
Дълга пауза.
Устата:
Софи, чуваш ли ме?
Софи:
Ай ша ти се обадя след малко, че тва детенце ми скъса нервните!… Лоренцо, кел джинасман дударесте!
(затваря).

(малко по-късно)
Устата:
Ало, Софи. Устата съм.
Софи:
Номерът на хабоната не хотговаря. Моля хобадете са някой друг път, ачи сига няма как да са свържити със Софчету.
(Затваря).

Запис 3 – Веселин Маринов и Цветан Цветанов

Веселин Маринов:
Ало, Цецко?
Цветан Цветанов:
Здрасти Веско, как си?
Веселин Маринов:
Добре съм, Цецко. Творя. Горя в изкуството, така както ти гориш в министерството. Такава е съдбата ни, да се раздаваме. Хареса ли ти песента?
Цветан Цветанов:
Коя песен?
Веселин Маринов:
„Нашата полиция ни пази”.
Цветан Цветанов:
Супер е.
Веселин Маринов:
Много я харесват хората. Пея я на всяко участие. Даже снощи бях на участие в един гей-клуб и специално за тях я изпях с леко променен текст:
„И какво като сме педерази?
Нашата полиция ни пази!”
Цветан Цветанов:
Супер. Нещо ново няма ли да вадиш?
Веселин Маринов:
Ами чакам поръчка. Идват избори, дай да направим нещо така, от сърце. Имам вътрешна потребност да даря цялата си творческа любов на моята вярна публика. Да кипят предизборно сърцата, опиянени от любов, вино и партиен възторг…
Цветан Цветанов:
Ами действай. Няма да е лошо да имаме нещо като предизборен химн на ГЕРБ.
Веселин Маринов:
Ще направим. Но има един малък проблем.
Цветан Цветанов:
Какъв?
Веселин Маринов:
ГЕРБ не се римува с нищо. Само с „шерп”. Може да е нещо такова:
„Във властта се труди като шерп,
Кметът ни – защото е от ГЕРБ”.
Цветан Цветанов:
Супер е.
Веселин Маринов:
Другият вариант е да направим песен за герберите. Нещо двусмислено – герберите като цветя и герберите като симпатизанти на „ГЕРБ”. Има ли по красиво нещо от цветята, любовта, виното…
Цветан Цветанов:
Супер. Ма как така за герберите?
Веселин Маринов:
Ами например „ Хора, подарете гербер…” Сеш ли се?
Цветан Цветанов:
Супер.
Веселин Маринов:
Но има един малък проблем.
Цветан Цветанов:
Какъв?
Веселин Маринов:
„Гербер” не се римува с нищо. Само с „цербер”.
Цветан Цветанов:
Хм.
Веселин Маринов:
Но може да е нещо такова:
„За престъпниците той е цербер,
Нашият министър – славен гербер!”
Цветан Цветанов:
Супер. Чай, че Бойко ми звъни по другия телефон.
(затваря).

Запис 4 – Графа и неидентифициран женски глас

Графа:
Ало?
Женски глас:
Здравей, мило.
Графа:
Здравей, мило.
Женски глас:
Ти на кой викаш „мило”, бе? Жена ти съм.
Графа:
Познах те, мило.
Женски глас:
Познал си баба ти! Нарочно ти звъннах от друг номер, за да видя дали ще се хванеш, и ти се хвана… На всички жени, които ти звънят, ли викаш „мило”?
Графа:
Не, мило. Само на тебе, мило. Къде си, мило?
Женски глас:
В мола съм, къде да съм! И кво ми пееш, преди да ми дигнеш?
Графа:
Не ти пея, тва ми е рингтона. С новото ми парче.
Женски глас:
Да бе, не ми пееш. Нали те чух. Тва е твоя глас.
Графа:
Ха-ха, говориш ми като неква реклама.
Женски глас:
Моля? Кой е реклама, бе? Аз ли съм реклама? Реклама е баба ти.
Графа:
Ха-ха.„Тва е твоя глас” е реклама.
Женски глас:
Владимире, не ми се прави на интересен, щото ме изнервяш, ясно ли ти е?
Графа:
С кой си в мола?
Женски глас:
Със Силвето съм, с кой да съм. Ако знаеш кви сладурски ботушки си е купила… И аз щях да си купя, ама нямам пари…
Графа:
Другата седмица имам едно участие и ще ти дам пари.
Женски глас:
Ти и миналата седмица така викаше… Абе, Владимире, кви са тия фенки, бе?
Графа:
Какви фенки?
Женски глас:
Ми Силвето си купила „Блясък” и вътре си казал, че си имал милиони фенки, които постоянно ти звъняли и ти дишали в слушалката…
Графа:
Ха-ха, няма такова нещо, мило. Какви фенки, аз да не съм Коцето!
Женски глас:
Кое Коце?
Графа:
От Райна.
Женски глас:
Ми що си разправял така в „Блясък”?
Графа:
Ха-ха, това е само пиар бе, мило. Нали всяка звезда трябва да има фенки!
Женски глас:
Ма ква звезда си ти бе, Владимире? Не се прави на луд!
Графа:
Мило, търсят ме по другата линия.
Женски глас:
Кой те търси?
Графа:
Мария Илиева.
Женски глас:
Добре. И като се прибираш ми вземи тампони и две кисели млека, че нещо ми е много нервно.
Графа:
Айде!
Женски глас:
Айде!

автор: Иво Сиромахов