Колкот смет ви са натрупа,
щот сти работливи,
бързо я носети тука,
аз ша давам сливи.

Вечи към следобед иди
стрина ми Миала
и пред момъка исипа
няколко чувала.
От зарана съм замела
с тъс митлъ голяма –
курници, обор, кошари,
нищо не остана.
Ма сабраа са чували,
зер кат ни съм мела,
и от лятоска буклуку
тук съм го донела.
Давай, синко, тия джанки
да ги нося къщи,
чи бурканити ма чакат
огъня са кърши.

Ей, из пътя са задава
попуута унука,
ем усмяна, ем шавлива,
с него са усука,
чи отгоре му кат метна
тез очи игриви –
Ти на мене смет да даваш,
аз на тебе – сливи,
каза тъй и исчерви са,
гърбом са обърна,
фана пътя за у къщи,
ич ни са повърна.

Ама, бабо попадийо,
тя сама са тика,
и нишани ми опъва,
мръсутий ми вика.

Мъж ни е видяла санким,
тебе ли ша види,
с туй магари, с тъз каруца
бедин като гниди.
Аз у къщи да я фана
ша и дам нишани,
дет задиря по мегдана,
селскити хайвани.

-Зян ша стана за без малко –
момъка са мръщи,
де, да свършат пусти джанки,
да си ида къщи.