Сиганка
7 февруари 2011
автор: Бяла лястовица
Сиганка съм. И съм гладна. Търся нещичко да крадна. Са углеждам в афтобуса, някой тъй да поодрусам. С мен е същу Тиминушка. Моята прикрасна друшка. Има еей такива бомби и отпреде две-три пломби. Убавица е голяма, в маалата първа дама. Нищо, чи е кривогледа… Глей как зариби съседа, как му прави иширети, той я зяпа ф дикултету… И докат да са усети му забърсах пуртмунету. После двети с Тиминушка, схлузихми са – първи пушки! Флезнахми фъф ристурана, ядухми като разпрани. |
Пълну беши пуртмунету със столевови каймета. Хапнахми си чивирмета и пържоли и кифтета… И въф тоя ристуран, убавец идин засмян, право флиби са въф мен, просто беши запленен. Пубърка са, ни миряса и дуйде на нашта маса и цилуфка ас пулучих… Стреснах са и гледам… кучи са надвесило над мени. Аз – на вънка – вкучинена, на полянка, а пък псето ми заблизало лицето. Няма ниту пуртмунета, ни пържоли и кифтета Няма ко да са уткрадни скърцат ми чирвата гладни. |
мнооого яко направо ма разби от сякаде ама накрая горката останала сама и гладна