Пунеже кату пуетеса ногу ни ма бива,
ни мога ли барем да стана идин критик?
Спукоойнууу! Питам… Дъл ши ми утива!?
Таман шси управдая някуй друг ритник..
И ся ши кажити:

Ай стига ма, Калино!
Ни са ли виждаш, ми къде са ръгаш ся!?
Ни стига дету Брадвата ши са спумини…
Ши ти напукат някъде дибелата глава!

Туй дребна рабута, главата ми й накрая,
плюс-минус трийси санта ич ни са броят.
Ут сичкуту нагоре ми кандиса да купая,
дан съм пък толкус Ептен будала!?
Ама „критИкваниту“ тряа са уттринира,
закот ни мой да са излагам, нъл така?!
Ем за беля ши земи някуй са нирвира,
чи панаири сетне… Ич ни ми й ф стила.
Тъй сЕга къкту съм си най-наблизу,
зако ни са изкритикувам, ми мълча?

Калино, я ила виднага тука! Мирну!
Ти кви ги плещиш ф Хулити, ма? А?
Ти чувала ли си у вашту селу ритъм,
чи са припъвах на пучифки тук-таме?
За правуписа ич ни мисла да та питам,
щот кьораф да си… (май ши й по-дубре).
С тез рими дет си тръгнала на гладну
си ги трупосвала ут речника, нали?
Ут смисъла са чуда накъде да падна…
Вупще да знаш главата ма були!

Туй първи опит начи, ногу мола!
Дан ми критиквати пък критиката ся!?
Кат задубрея, кат са кунцинтровам
ши са напрая първу мен си дармадан!

автор: Калина