Дългогодишните ми етнографски проучвания ме сблъскаха с неочаквано за самия мен откритие – в българския обреден календар има десетки празници и ритуали, свързани с многообразието на българския полов живот и самобитните ни фолклорни сексуални практики.
Години наред казионната етнография лицемерно е премълчавала тези ритуали, считайки ги за “нецензурни” и “упадъчни”.
Но днес, когато глобализационният нож е опрял до кокал в народната снага, ние сме длъжни да захвърлим фалшивия свян и гордо да разкажем на света за нашите стародавни сексуално-битови обреди.

Спасовден
В Добруджанския край на този ден се извършва ритуалът “обръщеник”. Женихът обръща невестата си с гръб, запрята полите й и внезапно я обладава анално с думите “Те ти, булка, Спасовден!” Поверието гласи, че ако невестата пищи много, годината ще е плодородна.

Пичкинден
Празник, познат в някои краища на Северозападна България.
Невестите стават преди изгрев слънце, наскубват вълна от интимните си части, разчепкват я на дарак, и я варят в бакърено котле.
Докато я варят, наричат:
“Вълна, вълна, вълничица,
що си расла край пичица,
втасай вълно във котлето
да развеселиш путето!”
Ако вълната в котлето кипне, невестата ще се радва на бурен полов живот през цялата година.

Видовден
На 40-ият ден след сватбата идва “Видовден” – денят, в който женихът има право да види половия орган на невестата си.
(До този ден сексуалните актове се осъществяват само на тъмно.)
За целта невестата става преди изгрев, вчесва интимното си окосмяване и го закичва със стръкове чемшир, червен конец с нанизани на него червени чушки, стар чесън, сушени сливи и златни пендари.
Женихът говее (или го вее) и гледа невестините “чемшир порти”, без да пипа.

Малък Уйовец
В срядата преди Силвестровден ергените се сбират в полунощ и отиват на реката, където накисват половите си органи и пеят:
“Расти куре, да пораснеш
вдигни снага до небето,
до небето, до звездите,
да развеселиш момите”
След накисването в реката всеки ерген “ашладисва” органа си с калем от черковния орех и го благославя “голям да порасне”.

Мъдни вечер
В навечерието на Коледа цялото семейство се сбира край трапезата. В огнището гори мъдник – питка, в която са замесени тестисите на току-що закланото прасе – символ на здраве и берекет.
Най-старата жена в дома омесва бахур, разчупва го и го раздава на момите с благословията: “Цела година да ядете големия бахур!”
Момите слагат бахура под възглавницата си и преди да заспят скритом мастурбират, за да сънуват чий бахур ще ядат тая година.

Нестанарство
Странджански обряд, подобен на нестинарството. Изпълнява се от възрастни мъже, наречени “нестанари”, защото вече не им става. Нестанарите палят огън от меки дърва – символ на загубената мъжественост и играят хоро, докато дървата догорят. След това изуват потурите си и заравят члена си в жаравата, вследствие на което изпадат в транс.

Гонене на бубата
Традиционен граовски обичай, свързан с магически действия и практики, прогонващи половите паразити, т.нар. “момини гадини”, (в Трънско ги наричат “полазници”).
Обрядът се извършва, като жените кадят интимните си части с тамян, след което ги заливат с отвара от ланска дюля, син камък и мисирски курешки. Докато се полива, се нарича:
“Беж, бубо, беж!
Пичка не поглеж!
Аман от сърбеж!”

Хуркинден
В деня на лятното слънцестоене бабите сбират младите невести и им показват как да “вдяват хурката”, ако женихът им е заминал на гурбет. Преди “вдяването” хурката се намазва с петмез. (Според някои етнографи от този ритуал е произлязъл изразът “на баба ти хурката”).
В Родопите този обряд е известен като ЧЕСАНИЦА и се изпълнява малко по-различно. Вместо да вдяват хурка, невестите нижат броеници от нахут и чешат с тях половите си органи, докато стигнат до оргазъм.

Душипилец (Рахатник)
В този ритуал участват най-младите ергени на селото. Пали се голям огън, ергените сядат около него, изуват потурите си и започват да “душат пилето, дорде изплюе семето”. Който се справи най-бързо, бива наречен Рахатник. Другите ергени му поливат да се измие и го даряват на дясното рамо с кърпа и чорапи.

Роговица (Кучкинден)
Народен празник на измамения съпруг. Омъжените жени закичват косите си със здравец и тръгват да обикалят домовете, в които има “кучка”, демек жена с леко поведение. Посреща ги съпругът й, наричан “Рогльо”. Жените го даряват с кравайчета, които да закачи на “рогата си”, злорадстват и пеят:
“Ставай Рогльо, дърт лешпер,
носим ти добър хабер:
Твойта булка от зарана
трижди вече е ебана.”

Курваруване
Участниците в този обичай са само мъже-овчари. Води ги най-старият курвар, наречен още станеник, защото винаги му става.
В нощта срещу Гергьовден те обикалят домовете, носят геги – символ на мъжкото начало, и пеят обредни песни с различни мотиви, според лицето, на което се изпълняват. Ако домакинята е мома, се пее:
“Тебе моме ти прилега
Да подфанеш нашта гега
Леле, как сме загорели
Да ти видим кълки бели!”
Ако домакинята е невеста, се пее:
“Ой те, гиздава невесто!
Мъж ти те оножда често.
Мигар йощ не си разбрала,
Как се свири на кавала?”
Случва се и домакинът да е хомосексуалист. Тогава се пее следното:
“Домачине гъзовити!
Дупедавецо честити!
Дойдоха ти добри гости,
Никой нема да ти прости.
Яла бърже във егрека,
Да ти пръснеме геврека!”

Първомесеница
В първата неделя след Петковден невестата маже гърдите си с отвара от омайниче и бабина душица и ляга гола в нощвите. Женихът кляка край нощвите и цяла нощ меси гърдите й за берекет и ги благославя “да втасат като бухлати козунаци”

Курни Заговезни
През пости оралната любов е забранена, понеже не бива да се слага в уста никакво месо.
Затова в неделята преди началото на постите се изпълнява обрядът “хамкане”. Най-младият жених в семейството стъпва в средата на трапезата и започва да върти половия си орган, а жените се опитват да го уловят с уста.

автор: Иво Сиромахов