Неотдавна получих покана за бизнес-вечеря.
По принцип съм противник на смесването на работата с манджата, но случаят беше малко по-особен – поканата беше от една очарователна дама. Освен това ми се стори, че долових в тона й известна палавост. Това подхрани в мен надеждата, че бизнес-вечерята би могла да продължи с една лека бизнес-нощувка, в която да си ударим едно непринудено бизнес-пошибване, а след това всеки от нас да тръгне по своята бизнес-пътечка в горда самота.

Проблемът беше, че дамата – да я наречем К. – е англоезична, а моят речников запас по английски се изчерпва с думите „тъч”, „корнер”, „еврибари” и „голкипър”.

Не можех да откажа поканата – щях да съжалявам до края на живота си, че съм пропуснал такава възможност. Затова реших да превърна дефекта в ефект – да отида на вечерята с разговорник. Хем това ще е повод да се посмеем за моя сметка и да разчупим по-лесно ледовете.

Барнах се в официален костюм, купих си презервативи и българо-английски разговорник и се появих в ресторанта пет минути преди часа на срещата.
Точно в осем нула нула пред масата ми се появи К. и ми се усмихна ослепително като ранния Венци Димитров. Изглеждаше зашеметяващо. Деколтето и гримът й ми подсказваха, че и тя е дошла с очаквания, надхвърлящи бизнеса.

Изправих се и й целунах ръка. Българан е галант. Седнахме на масата и тя весело се разбъбри, а аз отворих разговорника и забих нос в раздел „Учтиви изрази”. Веднага намерих това, което ми трябваше и изръсих:
– Гуд ивнинг, найс ту сий ю.
Вперих напрегнат поглед в нея. Тя беше шокирана, помълча няколко секунди и отново се разбърбори. Нямах никакъв шанс да разбера какво ми казва, затова отново се концентрирах в помагалото. Реших, че в началото на вечерта е добре да демонстрирам сговорчивост, затова избрах израза:
– Ай агрий уит ю.
К. зяпна още по-широко, сякаш беше в цирка, а не на ресторант. В тоя момент дойде келнера.
– Кво ше обичате? – вика.
Трескаво запрелиствах разговорника, докато намеря раздел „В ресторанта”. Ухилих се широко на К. и прочетох тържествено:
– Плийс бринг ъс уайн фром дис кънтри.

К. се разбъбри още по-енергично, а келнерът я гледаше в пълно недоумение. Усетих как ръцете ми се изпотяват. Млъкни, шибана кучко, мислех си. Никой тук не разбира бръщолевенията ти.
– Дай некво хубаво червено вино и некви сирена за мезе – казах на келнера и се ухилих на К., след което отново се зарових в разговорника в търсене на спасителни фрази.
К. не млъкваше, дееба и чужбинското лапацало, дееба.

Добре, че в книжката открих раздела „Взаимоотношения, семейство”. Но предложените изрази не ми харесаха. Имаше да речем изречение „Живея с баща си, с майка си, с баба, и с дядо”. Как да кажеш такова нещо на жена, която е фляснала огромните си цици пред погледа ти? За какво ги купувах тия презервативи?
Потърсих друга фраза. Разговорникът предлагаше: „Имам двама синове и една дъщеря”. Не, не, абсурд! Подобни изречения ще съсипят всичките ми шансове.

В крайна сметка открих нещо, което прецених като подходящо за ситуацията и го прочетох небрежно:
– Ноу, ай ем сингъл.
К. се разкикоти, сякаш и бях разказал някакъв виц. След което пак почна да приказва. Долових във фразата й въпросителна интонация, затова категорично казах:
– Йес.
Тя се разкикоти още по-силно. Предположих, че отговорът ми е бил неуместен, затова побързах да се поправя:
– Ноу.
Тя се разкикоти още по-силно. Бахти гадовете са тва, чужденците. Каквото и да им кажеш – все ти се подиграват.

Келнерът донесе виното и сирената и това за малко свали напрежението. Чукнахме се, аз се ухилих и с перфектно произношение казах:
– Чиърс.
– Чиърс – каза тя и пак се разбърбори.
Бях съсипан. Абе каква жена си ти, бе? Не виждаш ли, че не вдявам и дума? Не можеш ли просто да ми кажеш едно „наздраве” и да млъкнеш?

Пиехме вино, тя не спираше да говори някакви неща, а аз нищо не разбирах, но кимах учтиво. И тъкмо си мислех, че искам шибаната бизнес-вечеря да свърши колкото се може по-скоро, когато усетих някаква топлина в областта на чатала ми. К. беше свалила обувката си и ме закачаше под масата. Този ретро-еротичен жест ме трогна и в тоя момент й простих цялото безсмислено бърборене. Погледнах я мило. Трябваше да й кажа нещо, затова рязко се зарових в разговорника. За щастие бързо намерих изречение, съдържащо думата „хотел” и небрежно измърморих:
– Мей ай гоу уит ю ту йор хотел?
Тя отново ме заля с водопад от думи. Не разбрах какво ми говори, но беше ухилена, така че реших, че е съгласна.

Платих сметката, викнах едно такси и потеглихме към хотела. К. явно се беше понапила, защото се кикотеше и ме обарваше по пакета. Кеф!
Стигнахме в хотела, качихме се в стаята й, и тя взе да ми се натиска.
Какъв пророк съм, мислех си. Каквото очаквах, това стана. Ебахти пича съм, ебахти казановата, ебахти нечовека! Истински фронтмен на сексуалната евроинтеграция!

Понатискахме се и К. пак се разбърбори. Не разбрах какво ми казва и затова пак извадих разговорника. В тая ситуация беше изключително важно да съм уместен,. Не можех да си позволя да рискувам затова взех да търся друг израз, съдържащ думата „хотел”.
Намерих нещо и го прочетох със сластен тон:
– Ай уил пик ъп ю тумороу морнинг ат дъ хотел!
И изведнъж тая пача вместо да ми удари един благодарствен секс се нахвърли върху мен с викове.
Във виковете й долових думата „олуейс”. Доколкото си спомням, това бяха некви дамски превръзки. Работата беше ясна. Жената е в цикъл. Но защо трябва да си го изкарва на мен? Не може ли да се разберем като културни хора?
Изправих се и мрачно казах:
– Гуд бай. Сий ю лейтър.
К. се отприщи в поредния си неразбираем английски монолог. Но вече беше късно. Тръшнах вратата на хотелската й стая и си бих камшика.
Ще ми крещи тя на мене! Кво като е в мензис, бе? Не може ли да ми направи една лека, приятелска, добронамерена свирка? Бахти кухата лейка!

Вървях съсипан по безутешните улици на нощна София.
На първия ъгъл изхвърлих презервативите и разговорника в една кофа.
Тия чужденци нищо не разбират от бизнес-вечери.

автор: Иво Сиромахов