Чесно ви хортувам- ипидемия
са разрасна ф селуту пу мен.
/Туй е кату кучишката тения-
ту в далак тъ удря, ту ф курем.
Някуй прасва ги ф ипиндисита,
почва ги напъва къту зор./
Видат ли ма, дажи неумита,
са улюбват. Ко да кажа- мор!
Толкус убус га я сбрах, бе Боже-ей,
чак излишну ми виси фстрани.
С фустата я стягам, съ тривожа,
чи иргенти ни ша умори.
Колю нека лока ф оримака,
негу ши гу тръшна най-пудир.
Кък пиян упашката да чака-
ши ми гу докарат на буксир.
Колкут пъти мина прис мигданя,
бързо джапвам ф кроул, или ф брус,
ачи найти ли каква ши стани,
ку заваря некуй афтубус?
Въй, утиди! Ши съ навъргаля
оня ми ти грацки кьопаф мъш.
Кът градушка земат да привалят.
Из Кратунци кът мъ видат- дръш!
Нямам си, ма никъква придстава,
ни ълтернатива мъ гризе,
аку красивея йошт такава,
ко ши прая? Лягам- ши са мре!

Утидуф, чи съ ни видях…

автор: Билкарката